![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Октавиан тъкмо прекосяваше ниската палатка, за да поговори с него, когато един от стоящите на пост легионери влезе, отдаде чест и докладва:
- Децим Юний е тук. Иска да разговаря с консулите Хирций и Панса.
- Трудна работа - промърмори Меценат.
Октавиан го изгледа предупредително. Панса все още береше душа в лечебницата. Бълнуваше и треската му бе толкова силна, че никой не можеше да направи нищо за него. Октавиан обаче не биваше да показва, че е доволен от начина, по който са се обърнали нещата за него.
- Да влезе - каза той. Умората му моментално се беше изпарила и той се обърна към входа в горчиво очакване. Чудеше се как да постъпи.
Децим Юний имаше кръгло месесто лице, което му придаваше младежки вид. Въпреки това изглеждаше достатъчно стегнат в тогата на римски сенатор и огледа строго палатката, като накрая отдаде сковано чест.
- Научих, че консул Хирций е убит - каза той. - Кой командва сега, за да мога да се оплача пред него? Кой позволи на Марк Антоний да се измъкне в Галия, когато беше в ръцете ни?
Всички погледи се насочиха към Октавиан, който отначало не каза нищо. Наслади се на момента, докато Децим Юний се взираше последователно в лицата, объркан от настъпилото мълчание.
- Мисля, че длъжностите пропретор и префект ме правят командващ - каза най-сетне Октавиан. - Така или иначе, аз съм Гай Юлий Цезар и гази армия е моя.
Говореше колкото на Децим Юний, толкова и на новите легати, но името не остана незабелязано от новодошлия, който пребледня и запелтечи.
- Аз... Пропретор Цезар... - започна той, като се мъчеше да намери подходящите думи. Пое дълбоко дъх и продължи, макар че лицето му беше пребледняло от тревога. - Две хиляди мои легионери все още са в плен в Кастра Тавринорум, под охраната на хора на Марк Антоний. Искам разрешение да ги освободя и да възстановя крепостта. Изкарах късмет, че консулът ме подмина на път към прохода, но запасите ми са на привършване. Ако искам да задържа позицията си тук, трябва да помоля за храна и материали...
Гласът му замря под студения поглед на Октавиан.
- Твоята позиция ли, Децим Юний? - попита Октавиан. - Нещата са прости. Ти си един от онези, които убиха Бащата на отечеството. Като негов осиновен син мой дълг е да настоявам за възмездие.
Децим Юний пребледня още повече. Кожата му лъщеше от пот.
- Аз... аз получих амнистия от Сената на Рим, пропреторе - с треперещ глас каза той.
- Амнистия, която аз отменям - отвърна Октавиан.
- С какво право? Сенатът...
- Не е тук прекъсна го Октавиан. Аз съм командващият тук и ще откриеш, че властта ми е абсолютна, поне доколкото се отнася до теб. Стража! Арестувайте този човек, за да бъде съден. Можеш да избереш когото пожелаеш за свой застъпник, Децим Юний. Съветвам те да намериш някой изключително опитен.
Стражът постави ръка на рамото на Децим Юний и той подскочи.
- Не можеш да го направиш! - извика Юний. - Беше ми дадена амнистия за свалянето на тиранин. Нима и ти ще станеш такъв? Къде е законът във всичко това! Аз съм недосегаем!
- Не и за мен - каза Октавиан. - Утре сутринта ще събера съда на старшите офицери. А сега го отведете.
Децим Юний оклюма и се остави да бъде изведен. Октавиан се обърна към другите в палатката, като насочи вниманието си най-вече към новите легати.
- Ще ме критикувате ли за това? - попита тихо.
Юстиний беше единственият от новите, който го погледна в очите. Поклати глава и каза:
- Не, Цезар.
Процесът започна по изгрев-слънце. Осем легиона се бяха разположили на лагер около едно-единствено лаврово дърво и малкото пространство около него се намираше в центъра на море от хора. През нощта студът се беше засилил и вятърът отново навяваше скреж.
Децим Юний беше избрал да се защитава сам и говори почти цял час. Легионите чакаха и гледаха. Накрая млъкна и Октавиан стана от мястото си.
- Изслушах думите ти, Децим Юний. Намирам аргументите ти за кухи. Няма амнистия, щом си един от убийците на Цезар.
- Онова, което е било дадено по-късно, е без значение. Сенатът не може да заповяда на слънцето да залезе, след като е изгряло. Като са те оставили с впечатлението, че престъплението ти е опростено, те са прекрачили границите на властта си. Като Цезар аз отменям тази амнистия тук и ще го направя официално, когато се върна в Рим. Ти си първият от Освободителите, който ще плати за деянието си. Ти ще си един от многото, с които ще се срещнеш отново от другата страна на реката[10].
Децим Юний се взираше мълчаливо в него. В очите му се четеше поражение. Нито за миг не си беше правил илюзии за изхода от процеса и сега вдигна глава, отказвайки да покаже страх.
10
Има сс предвид река Стикс, която прекосяват душите, за да стигнат до царството на мъртвите - Б. пр.