Кръвта на боговете [bg]

Дълго време копията сякаш се носеха единствено към него. Октавиан се потеше и ги отбиваше. Едно мина между щита и голия му прасец, прониза мъжа зад него и той рухна на колене. През цялото време продължаваха напред и след хвърлянето на третата вълна двете страни изтеглиха мечовете си и двете армии се сблъскаха, като използваха щитовете като тарани и мушкаха ожесточено с оръжията си.

Първите две редици и от двете страни бяха ветерани. Те за­щитаваха човека отляво с щитовете си, като в същото време ръгаха срещу всичко, което се изпречваше пред погледа им. Октавиан видя как двама от охраняващите го рухнаха и тела­та им се затресоха в конвулсии, когато остриетата пронизаха броните им. На тяхно място застанаха други, но Октавиан се озова притиснат във врага. Конят му пръхтеше, мяташе глава и риташе уплашено.

Редиците срещу него бяха уязвими от конници. Не можеха да вдигнат щитовете си, без да се оголят за атака отдолу. Ко­гато се хвърлиха напред да го достиг нат, Октавиан незабавно замахна и мечът му сряза по-мекия метал на нечий шлем. Глед­ката на офицер на кон караше противниковите войници да се хвърлят ожесточено напред. Октавиан, Меценат и Агрипа се превърнаха в мишени за онези отзад, които тепърва щяха да хвърлят копията си.

Когато копията полетяха към него, Октавиан изрева, за да се освободи от страха си. Трябваше да разделя вниманието си меж­ду онези, които се опитваха да подсекат краката на коня му, и другите отзад, които още се опитваха да улучат офицер с всичко, което ставаше за мятане. Мъжете в началото на ромба бяха пад­нали в опит да го защитят и натискът беше твърде силен, за да могат други да заемат местата им. За известно време Октавиан се озова в първата редица. Меценат и Агрипа се справяха добре от двете му страни, като избиваха с бързи удари онези, които приближаваха, и се пазеха с щитовете от връхлитащите ги копия.

Конят на Октавиан изцвили и залитна напред. Октавиан усе­ти как нещо го парна по лицето и извика, когато животното се сгромоляса в сумрака между конете на приятелите му. И двете страни го видяха да пада и неговите хора ревнаха гневно и се втурнаха напред. Отвратен, Октавиан избърса топлата кръв от очите си. Чуваше за момент писъците на коня зад себе си, но те бързо престанаха, когато някой го уби, за да престане да рита.

Докато се изправяше, Меценат и Агрипа застанаха от двете му страни, така че сега главата му беше на нивото на коленете им. Яростната атака беше пробила във вражеските редици дуп­ка, към която вече се втурваха нови свежи войници. Някакъв легионер без шлем и с окървавени зъби се опули, когато видя пред кого се е озовал. За миг Октавиан си помисли, че мъжът вдига меча си, за да се предаде, а не да атакува, но точно тогава Агрипа замахна отгоре, отряза ухото му и го съсече в ключица­та. Войникът рухна на колене и Октавиан го срита в гърдите, за да го повали по гръб, след което прекрачи тялото. Между конете виждаше как мъжете се бият и крещят, обхванати едно­временно от ужас и ярост.