Кръвта на боговете [bg]

- Петдесет за Цезар и Педий; петдесет и три за Бибил и Све­тоний! - обявиха дирибиторите и неколцина от онези, които все още чакаха реда си да гласуват, нададоха радостни викове. Не можеха да се върнат в града, докато печатите от портите не бъдат свалени, и някои бяха нетърпеливи, докато други се на­слаждаваха на принудителния почивен ден далеч от работата и семействата си.

Октавиан гупна Педий по гърба, при което сенаторът под­скочи.

- Дотук гласуваха центуриите на знатните - каза той. - Ми­сля, че търговците и занаятчиите ще предпочетат нас пред Би­бил и Светоний.

Педий раздвижи уста, сякаш се мъчеше да извади парче хру­щял, попаднало между зъбите му.

- Дано да си прав. Цезар. Едва ли е нужно да ти казвам каква е опасността от загубата точно на тези избори.

Октавиан погледна на запад, където чакаха четирийсет хи­ляди легионери. Беше ги спрял от другата страна на Тибър и изчака цял ден, преди да се яви пред Сената и да обяви, че се кандидатира за консул. Беше направил всичко, за да извади жилото на въоръжената заплаха срещу града, но въпреки това войниците си бяха там. Мнозина от тълпата непрекъснато об­ръщаха глави към легионите. Октавиан не мислеше, че Рим ще гласува срещу човек, опрял нож на гърлото му, макар и да беше положил всички усилия да скрие оръжието.

Усмихна се при вида на растящата купчина дъсчици. Вижда­ше как Бибил кипва, когато гласовете в полза на Цезар и Педий започнаха да се увеличават. Избирателите продължаваха да ид­ват и тенденцията се превърна в буен поток, когато центуриите на търговци и занаятчии се възползваха от възможността да по­казват какво е мнението им за мъжете, възприемани като убий­ци на Цезар. Добре беше, че преброяването бе публично, така че всеки отиващ при кошовете да подаде гласа си вече знаеше, че споделя настроенията на мнозинството.

Октавиан виждаше задоволството им. Мнозина от гласува­щите му кимаха, докато пускаха дъсчиците си, стотици и сто­тици граждани на Рим му показваха, че може да разчита на подкрепата им. Усещането беше опияняващо. Беше поискал консулската длъжност заради властта и сигурността, които щеше да му осигури гя, но в действителност нещата бяха мно­го по-важни. Жителите на Рим бяха лишени от правото на глас и всякакви недоволства и бунтове се потушаваха жестоко. Това беше тяхното отмъщение срещу Сената и Октавиан се наслаж­даваше на всеки миг от него.