Кръвта на боговете [bg]

Октавиан въздъхна дълбоко и потръпна от облекчение. На­дяваше се новината да стигне до ушите на rio-силните като Брут и Касий или онези като Светоний, които все още се боричкаха в Рим. Рано или късно щяха да научат и да се замислят какво означава това за тях. Октавиан тепърва беше започнал да събира дълговете, които му се дължаха.

   - Легати, елате при мен - нареди той.

Осмината генерали го приближиха, смълчани след онова, на което бяха станали свидетели. Октавиан стоеше пред тях в без­упречно излъсканата си броня, с лице без бръчки и изпълнен с младежка енергия, която сякаш струеше от него.

- Хората видяха намеренията ми - каза им той. - Преди да продължа, искам гласовете им. Спомням си, че Цезар понякога свикваше войнишко събрание, за да разбере настроенията на хората си. Ще направя същото тук, за да съм сигурен, че мога да разчитам на подкрепата им.

Погледът му се спря върху легатите, дошли на север с Хир­ций и Панса. Разбираха го отлично. Той вече беше демонстри­рал авторитета си и не беше разумно да му отказват.

- Свикайте всички офицери до тесерарий[11]. Ще говоря с тях и ще ги попитам как искат да постъпя.

Легатите мълчаливо отдадоха чест.

Докато слънцето се издигаше в небето, основната маса от легионите се дръпна от командирската палатка, а две хиляди офицери се събраха, за да чуят думите на Октавиан. Той ги из­чака, като пиеше чиста вода и си мислеше за смъртта на Децим Юний. Беше се надявал да изпита някакво удовлетворение, но никога досега не се беше срещал с този човек и чувството го нямаше. Въпреки това отправи кратка молитва към Юлий, че ще може да въздаде същото правосъдие и на останалите Осво­бодители, един по един.

Когато офицерите се събраха, Октавиан излезе от палатката и застана пред тях.

- Вече знаете защо съм тук - каза високо. - Ако не сте раз­брали досега, вече знаете и защо оставих Марк Антоний да се изтегли от битката вчера. Моите врагове са онези, които уби­ха баща ми Цезар, божествения водач на Рим. Преди действах прибързано и взех решения, които не мога да върна. Сега стоя пред вас, защото помня Цезар, а той познаваше мъдростта на легионите, които командваше. - Замълча, за да им даде вре­ме да осъзнаят комплимента, след което продължи: - Заедно с вас аз съм дясната ръка на Рим. Аз съм мечът, който ще съсече предателите като Децим Юний. Без вас съм просто обикновен човек и завещаното от баща ми ще приключи с мен.

- Какво искаш от нас, Цезар? - извика някой.

Октавиан погледна събралите се офицери.

- Поговорете помежду си. Поговорете с хората си. Разпо­лагаме с осем легиона, които са достатъчни за всяка задача. Цезар ми е казвал, че сте мъдри, така че ми го покажете. Вие ми кажете какво трябва да направя.

Отстъпи показно настрани, за да не кара офицерите да се чувстват длъжни да останат. Със задоволство забеляза, че те се разприказваха помежду си, и след известно време се върна в палатката и легна в сумрака, заслушан в мърморенето, виковете и смеха на мъжете, които обсъждаха какво да правят занапред.