![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Избърса кръвта от лицето си и се зачуди къде се е дянал щитът му. Конете от двете му страни образуваха нещо като коридор, през който враговете можеха да идват само един по един. Ръцете му вече бяха като от олово, беше почти оглушал от постоянния трясък от двете страни. Богове, не можеше да види Марк Антоний! Мъжете отзад все още ревяха и натискаха, така че той беше избутан напред и двамата конници изругаха. Чу резкия вик на Меценат, но не можеше да определи дали е от ярост, или от болка. Светлината изведнъж бе станала ослепително ярка и Октавиан откри, че е плувнал в пот. Уплаши се, че ще припадне, сърцето му биеше толкова силно, че му се зави свят. Препъна се в някакво тяло и залитна към коня на Агрипа, усети горещината от кожата на животното. Мъжете зад него нямаше да спрат, ако паднеше. Не обичаха да прекрачват падналите, тъй като мнозина от тях можеха да нанасят удари с последния си дъх. Всяка редица вероятно щеше да забие меч в тялото му, докато не се превърнеше в окървавен парцал, изгубен някъде на бойното поле.
- Агрипа! Издърпай ме, дръвник такъв. Трябва да виждам! - извика той.
Приятелят му го чу и му протегна ръката, към която беше привързан щитът му. Октавиан скочи върху коня зад него, като се мъчеше да скрие облекчението си. Беше на крачка от паниката, докато бе на земята, но ето че сега сърцето му се поуспокои, а и светлината отслабна достатъчно, за да може да различи силите, срещу които е изправен.
Слънцето се беше преместило. Някак си моментите долу до пръхтящите и блъскащи се коне и мъже се бяха оказали по-дълги, отколкото му се бе сторило. Тръсна глава, за да я проясни. Частите срещу него бяха изтънели до не повече от четири редици, а основната сила се сражаваше на десния фланг. Още от пръв поглед Октавиан остана с чувството, че войниците отпред само задържат позициите си; бяха забили щитовете си в земята, плътно един до друг, образувайки непрекъсната стена.
- Забави настъплението! По-бавно! - нареди Октавиан.
Богове, Хирций едва ли би възразил, че заповядва промяна на темпото. Заповедта беше повторена от центурионите и помощниците им, така че натискът отзад намаля. Въпреки това първите две редици се срещнаха и започнаха да се рьгат и блъскат с проклятия, забиваха собствените си щитове в калта и се биеха с врага.
Октавиан зърна Марк Антоний - крещеше и сочеше, за да прати нови части и да подсили редиците. Октавиан знаеше, че трябва да удържи десния фланг. Заповедта да прати две или три кохорти на помощ на консулите се оформи в главата му, но гой не я даде. Мина момент, после още един и настъплението му се забави и накрая спря. Плътно подредените щитове отпред бяха сериозно препятствие, но Октавиан знаеше, че може да ги удари отстрани. Разполагаше с цели легиони, които да заобиколят и обкръжат войниците на Марк Антоний. Въпреки това устата му си остана затворена.
Меценат го погледна, отклонявайки за момент вниманието си от копията и внезапните удари. Марк Антоний рискуваше всичко, за да атакува дясното крило на осемте легиона. Това беше безумен риск, който означаваше, че цялата му войска може да се обърне на другата страна и да бъде обкръжена. Унищожението му зависеше от две-три заповеди, но Октавиан само гледаше и чакаше.
- Цезар? - извика Меценат. - Можем да ги ударим във фланг!
Октавиан стисна зъби, после отсече:
- Прати човек до Хирций за нови заповеди.
Меценат го зяпна за миг, но бързо се окопити, изсвири на един вестоносец и се наведе в седлото, за да му даде нареждането. Човекът се втурна между редиците.
Октавиан надникна над рамото на Агрипа, за да огледа обстановката. Равнината беше открита отляво и дори без заповеди неговият легион вече беше започнал да подминава биещите се, избутван от натиска отзад. Октавиан кимна и взе решение. Не можеше да позволи на Марк Антоний да излезе победител.
- Седми Победоносен! Седми Победоносен! - изрева той. - Кохорти от първа до четвърта да заобиколят отляво! Живо! Обкръжете ги!
Мъжете, които досега се бяха чудили защо военачалникът им мълчи, нададоха ликуващи викове. Наблъсканите им редици се отпуснаха, когато две хиляди души поеха наляво и излязоха от основната преса, за да се разгърнат и да заобиколят ожесточената блъсканица отпред.