![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Ефектът се почувства веднага щом хората на Октавиан се затичаха към оголения фланг на войниците, които продължаваха да натискат напред. Октавиан усети как блокът пред него трепна, след като кохортите му започнаха да избиват вражеските легионери отзад и да ги притискат към собствените им предни редици, които вече не можеха да удържат стената от щитове. Изсумтя доволно, когато хората му отново поеха напред и ускориха крачка.
Едва не уби вестоносеца, който го докосна по крака - мечът му полетя надолу и спря в последния момент. Октавиан наруга клетия войник за глупостта му.
- Какви са заповедите?
- Консул Хирций е убит, префекте. Консул Панса е тежко ранен и изнесен в тила. Командването е твое.
От цялата врява на хилядите мъже наоколо Октавиан си помисли, че не е чул добре.
- Какво?
Вестоносецът повтори думите си, като този път викаше. Мнозина войници наоколо го чуха и се обърнаха.
Октавиан рязко вдигна глава. Можеше да сложи край на всичко. Разполагаше с хора и позиция да обкръжи и унищожи легионите на Марк Антоний. За момент се замисли дали да не го направи, но онзи човек се бе отнесъл честно с него. Марк Антоний му се беше доверил и не беше враг.
- Свирете отбой! изрева Октавиан на най-близките тръбачи. Те вдигнаха тръбите си и дългият монотонен сигнал отекна по редиците. Октавиан зачака и кимна, когато сигналът беше повторен от другата страна.
Двете армии се разделиха, макар че между тях имаше умиращи войници. Стотици гласове зареваха заповеди в легионите на Марк Антоний и те също отстъпиха, задъхани и отчаяни, неспособни да повярват, че не са пометени.
- Слез от коня, Агрипа. Трябва да ме видят - каза Октавиан.
Приятелят му прехвърли крак през главата на коня и скочи леко на земята.
- Изравни редиците! Оправи строя! - заповяда Октавиан и гласът му отекна над хората му. Неговите хора. Без Хирций и Панса той бе единственият командващ и очуканите сили на Марк Антоний изглеждаха незначителни в сравнение с неговите. Загледа как осемте легиона отстъпиха, отдалечавайки се на сто крачки от противника. Междувременно четиримата легати препуснаха към него, лицата им бяха зачервени и гневни.
Октавиан със задоволство забеляза, че никой от неговите генерали не е и помислил да оспорва заповедта му. Обърна се към тях и най-близкият заговори:
- Цезар, врагът е в смут. Държим ги в ръцете си!
Октавиан го изгледа хладно и видя едва сдържаната му ярост.
- Това са римски легиони, легате каза той. - Заповедта ми е да се строите в карета в плътна формация. Ще им бъде позволено да се изтеглят. Повторете нареждането.
Легатът го зяпна, но накрая сведе глава.
- Карета. Плътна формация. Ще им бъде позволено да се изтеглят, префекте.
- Много добре. А сега се върнете при легионите си и очаквайте допълнителни заповеди.
Четиримата легати не бяха свикнали да бъдат отпращани по такъв начин, но думите на Октавиан бяха недвусмислени. Не им оставаше нищо друго освен да отдадат сковано чест и да се върнат на местата си.
Октавиан се обърна и загледа как легионите на Марк Антоний се оттеглят към разрушената крепост и прохода към Галия. Видя как самият Антоний язди сред редиците и спира, за да погледне към Октавиан, който още беше яхнал коня на Афипа. За един дълъг момент двамата се наблюдаваха мълчаливо, след което Марк Антоний обърна коня си и продължи напред.
На Марк Антоний вече не му беше студено. Изминалият час беше един от най-лошите в живота му и той още не можеше да повярва, че му е позволено да напусне бойното поле. Легионите му бяха в шок, неспособни да разберат на какво са станали свидетели. Знаеха, че са изгубили сражението. Просто нямаше смисъл по-силният противник да стои и да ги гледа как отстъпват. Вече знаеха, че са се изправили срещу Цезар, и приказката между хората бе, че той е показал милост към тях.
Марк Антоний дръпна поводите на коня си и се загледа назад към осемте легиона, които все още изглеждаха почти непокътнати. Не можеше да види мъртвите. Легионите не бяха напреднали повече от половин миля след първия порой копия и стрели и телата бяха скрити от редиците. Марк Антоний за- търси Октавиан сред конниците. Имаше един, който вероятно бе той, но не можеше да каже със сигурност. Пергаментът изпука под бронята му и Марк Антоний едва не го извади да го прочете отново, макар че го беше правил поне сто пъти досега. Съобщението бе съвсем просто, донесено му от един екстраор- д и нарий преди три дни.