![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Секст Помпей се огледа, преди да отговори. Жестът не остана незабелязан за повечето сенатори и те се изкискаха, когато той се усмихна.
- Баща ми е построил този театър, сенаторе, въпреки че днес го виждам за първи път. Радвам се, че той се използва за нещо повече от онова, за което е бил предназначен. Радвам се също, че името му не е забравено въпреки опитите на фракцията на Цезар, която се оказа такава отрова за политиката на този град. Нима Цезар не е отново като опрян в гърлото ви нож? По пазарите се мълвят непрекъснато подобни неща, за него се говори дрри на форума.
Направи пауза като роден оратор, за да могат слушателите да попият всеки довод, преди да продължи със следващия.
- В мое лице имате повече ог син на баща си, макар да не се боя да поставя честта си върху тази на Гней Помпей. Сражавах се срещу армиите на Цезар в Испания почти откакто се помня. Преди това видях как баща ми беше наръган от чуждоземни роби в Александрия, само за да угодят на Цезар. В моето противопоставяне срещу Октавиан не е нужно да изпитвате опасения относно моята лоялност. Аз съм може би единственият човек в Рим, чийто враг е сякаш предопределен от звездите.
Замълча отново - знаеше, че Светоний ще го върне на въпроса за флота, - и когато сенаторът отвори уста, продължи:
- Сражавал съм се на кораби, сенаторе. Както казах, разполагам с три галери, пленени от силите на Цезар, с които атакувах и други кораби. Докато той водеше Рим, аз можех да съм само пират с моето име и кръв, но вие променихте това. Този нов Цезар, който подронва авторитета на Сената, който се осмелява да пренебрегва законите на Рим, винаги ще бъде мой враг. Но ако слуховете са верни... - той се усмихна иронично, сигурен, че не е преценил погрешно тревожните новини, които се разпространяваха из града през последните дни, - тогава той разполага с прекалено силна армия, на която не може да се опълчи никаква сила в тези земи, поне не и тази година. Когато стигне Рим, той ще се забие под кожата му и ще е нужен нагорещен нож, за да бъде премахнат.
Светоний кимаше. Думите бяха като обобщение на всичките му страхове.
- Но Октавиан не разполага с флота в Брундизиум - продължи Помпей. - Или поне засега той не е негов. Това са последните сили, които са на ваше разположение и под ваше командване. Искам от вас само да ме поставите начело на този флот. Ще го използвам, за да всея ужас в сърцето на този нов Цезар и да го унищожа в името на Сената. Най-малкото няма да позволя флотът да попадне в ръцете му. Името ми ви казва, че можете да ми се доверите, сенатори, сякаш седите в дома на баща ми.
- Благодаря за отговора - промълви Светоний и седна на мястото си.
Гласуването мина бързо, само с няколко против и въздържали се. Секст Помпей щеше да оглави флота власт, която беше почти абсолютна и лишена от всякакъв контрол. Дори онези, които помнеха баща му, знаеха, че това е огромен риск, но също така си даваха сметка, че Цезар се придвижва на юг към Рим и че този път води със себе си осем легиона. Не можеха да позволят да получи и флота. Така целият римски свят щеше да зависи ог неговата милост.
18
Вратите на Рим бяха затворени и залоетени. Имащите право на глас жители на града бяха излезли на Марсово поле още по тъмно. Всички свободни граждани бяха там, подредени на центурии според произхода и имотното си състояние, а градът се изпълни с аромата на десетки хиляди блюда, които ги чакаха на връщане.
В миналото в изборните дни цареше празнична атмосфера. Навсякъде беше пълно с улични артисти и търговци на храна, коиго за един ден изкарваха повече пари, отколкото за цял месец. Сега обаче от другата страна на Тибър се бяха разположили осем легиона като някакво море от блестяща броня, очакващо резултата. Гледката на подобна сила в непосредствена близост до Рим потискаше духа на гражданите.
Представителите на всяка центурия идваха да хвърлят гласа си в огромни кошове, като ги пълнеха бавно с дъсчици. Октавиан стоеше наблизо, облечен в проста бяла тога. Много добре долавяше страхопочитанието на онези, които минаваха покрай него, и се усмихваше на всички, разменяше няколко думи с гях и благодареше за подкрепата им. А подкрепящите го не бяха никак малко. Той погледна към Бибил, който стоеше и се потеше, въпреки че един роб му вееше, а друг държеше сенник над главата му. Преди години Бибил се бе кандидатирал за консулската длъжност с Цезар и Октавиан знаеше, че спомените му за онзи ден несъмнено са все още ярки. Беше чувал историите и беше трудно да не погледне към хълма Яникулум, където се вееше високо издигнато знаме. Докато то беше там, изборите щяха да продължат, но ако хората на върха видеха приближаваща армия, знамето щеше да се свали и целият град щеше да се приготви да се защитава. При предишното кандидатиране на Бибил приятелят му Светоний беше уредил знамето да бъде свалено, след като станало ясно, че резултатите са срещу него. Цезар беше предвидил предателството и хората му бяха задържали знамето вдигнато достатъчно дълго, за да стане консул. Октавиан се усмихна при мисълта за онези събития.