![Кръвта на боговете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/3/krvta-na-bogovete-bg-download.jpg)
Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Бяха изминали едва три часа, когато Юстиний влезе в палатката. Гледаше го гака, сякаш можеше да види сърцето му.
- Хората решиха - каза той.
Октавиан кимна, излезе заедно с него и зае същото място, на което беше стоял преди. Офицерите се бяха събрали отново да му кажат решението си и той видя, че мнозина от тях се усмихват.
- Кой ще говори от името на всички? - попита Октавиан.
Вдигна се гора от ръце и той избра напосоки. Един як центурион се изправи на крака.
- Цезар, за нас е чест, че се обърна към нас за мнението ни.
Надигна се рев и Октавиан трябваше да вдигне ръце, за да въдвори тишина.
- Някои от нас смятат, че трябва да заемеш мястото на Децим Юний на север - каза центурионът.
Неколцина мъже се развикаха одобрително, но мнозинството остана мълчаливо.
- Останалите... повечето от нас... смятат, че в Рим има поне един незает консулски пост продължи центурионът. Офицерите се разсмяха и Октавиан се усмихна с тях. - Вярно, твърде си млад. В нормално време никой не може да стане консул, преди да е навършил четирийсет и две. Но в миналото е имало изключения и самият божествен Цезар е едно от тях. На мнение сме, че осем легиона зад гърба ти ще са достатъчни, за да убедят Сената, чс възрастта ти не е пречка да бъдеш избран за консул.
Всички зареваха, за да покажат подкрепата си, и Октавиан се разсмя с глас. Стоящият наблизо Меценат се наведе към него и промърмори с усмивка:
- Сигурен съм, че това, което казват, и онова, което искаш да чуеш, е чисто съвпадение. Ставаш все по-добър в тази игра.
Октавиан го погледна с блеснали очи. Когато офицерите млъкнаха, за да чуят отговора му, той пое дълбоко дъх.
- Казахте и аз ви чух. Но ако тръгна на юг, за да се кандидатирам за консул, няма да го направя каго водач на нашественици. Ще се обърна към гражданите на Рим за техния глас, но втори път няма да вкарвам легиони в града. Ако народът сметне за подходящо да ме направи консул, ще получа правосъдието, което ми беше отказвано досега - правосъдието, което беше отказвано и на вас. Желаете ли да се върнем?
Отговорът им беше напълно очакван, но въпреки това Октавиан изпита задоволство от оглушителния рев, бързо поет от масата легионери. Войниците щяха да научат новината бързо. Връщаха се у дома, за да изберат новия Цезар за консул.
Лежащият в лекарската палатка Панса чу рева и се опита да си поеме дъх. Беше толкова слаб, че езикът му се плъзна в гърлото му и го задуши. Съдържанието на стомаха му се надигна и избълва от отворената му уста и разбития нос. Консулът задраска лицето си, застена и размаха ръце, докато се давеше, но всички бяха навън и слушаха как офицерите приветстват Цезар. Когато лекарите се върнаха да се погрижат за него, той вече бе мъртъв, с изскочили от орбитите очи.
Сенаторите наблюдаваха промените в изражението на младия мъж пред тях. Беше отговорил на всеки техен въпрос и те бяха впечатлени. Потеклото му беше безупречно. Единствено младостта му ги възпираше да го подкрепят открито. Той обаче не изглеждаше смутен и когато говореше, гласът му звучеше гладко и убедително като на много по-възрастен.
Бибил не можеше да откъсне очи от Сексг Помией. Сякаш пред тях стоеше някакъв гръцки атлет със стройни рамене и бедра, с онази фина мускулатура, която бе характерна само за водещите активен живот. Бибил избърса челото и устните си с кърпа. След три часа в театъра всички бяха уморени, но виновникът за спешното събрание все още изглеждаше свеж. Невъзмутимото спокойствие на Помпей помагаше най-много за убеждаването на по-възрастните мъже. Той беше твърде млад на години, за да заеме такъв сериозен пост, но пък животът му беше дал зрелост и сериозност, които бяха достойни за одобрение.
Светоний беше последният, който имаше още въпроси към младежа. Когато сенаторът се надигна ог мястото си, спокойният поглед на Помпей се спря върху него. Светоний се поколеба и забрави какво щеше да пита.
- Ти, такова... описа смъртта на баща си в Египет - започна той, като си даваше много добре сметка за въздишките и раздразненото мърморене на хората около него. Останалите сенатори искаха да гласуват и да се приберат по домовете си. Светоний сви устни и прокара длан по косата, която беше зализал така, че да прикрива плешивото му теме.
- Освен това разказа за брат си, убит от хората на Цезар в Испания. Казваш, че сестра ти... Лавиния... е оцеляла. И, такова... основният ти опит е на сушата, но въпреки това искаш да оглавиш флота? Кажи на това събрание защо трябва да дадем такава власт на толкова млад мъж като теб.