Плясъкът на крилете му [bg]

На шестия ден от похода към границата до Кон стигна вестта, че Изкупителска армия от около трийсет и пет хиляди души се насочва към Мителланд на две части, съответно по двайсет и пет и десет хиляди, и последната идва през Вауд, вероятно в опит да нападне армията на Кон в гръб. За нещастие, макар да не бе необичайно, част от тази информация беше грешна.

Изкупителската армия, водена от Сантос Хол, в крайна сметка бе решила да поеме напред, за да завземе високия терен край село Бекс, и се раздели на две, за да се придвижи дотам по-бързо. Преместването на трийсет и пет хиляди души с всичките им каруци и багаж лесно би могло да доведе до опашка, широка две мили и дълга двайсет. Скоростта, нужна, за да се достигне най-добрият терен край Бекс, в случая имаше приоритет. Но когато Изкупителите пристигнаха, доволният Кон бе заел солидна позиция пред Бекс, защитен отляво от река Гар, а отдясно от гъста гора, пълна с драки, дебели колкото пръсти, и остри тръни, известни като кучешки зъби. Това даваше на Кон пространство с ширина около миля, в което да вмести трийсет и две хиляди души. Точно преди смрачаване Изкупителите се заеха да се укрепват на позиция, за която мрачно осъзнаваха, че не е толкова добра. Между двете армии имаше склон, доста по-полегат по фронта на Изкупителите и доста по-стръмен нагоре, към швейцарската армия. Кон беше спечелил първата битка: имаше контрол над по-стръмния склон, а стрелците му бяха добри почти колкото Изкупителите, пък и бяха повече. Утрешната битка щеше да започне с четирийсетминутна престрелка между двете групи. За това време щяха да бъдат пуснати десетки хиляди стрели, летящи със сто и петдесет мили в час, насочени към гъстите редици. Една от страните нямаше да е в състояние да понесе такъв убийствен обстрел и щеше да е принудена да атакува. Тази, която го направеше, вероятно щеше да загуби битката, защото защитата бе далеч по-лесна от атаката. Шансовете на Изкупителите бяха още по-лоши, защото те трябваше да напредват нагоре по стръмен склон под обстрел и щяха да се окажат с по-малко хора, щом стигнат до върха, поради броя на мъртвите и умиращите. Още по-тревожно беше, че десетте хиляди, които Сантос Хол бе придвижил отделно от главната армия, за да заобиколи във фланг Оста, се бяха загубили и сега се лутаха из швейцарската провинция.