В здрача на вторник [bg]

— Здравейте, Фрида — каза Мери Ортън с неспокойна усмивка. — Ще пиете ли кафе? Току-що го направих.

Фрида кимна с глава и възрастната жена наля кафе в порцеланова чаша, която постави в чинийка пред нея.

— Да ви предложа и кейк? Спомням си колко ви хареса миналия път.

— Да, с удоволствие бих го опитала — каза Фрида. — Малко парче. По-малко от това. — Тя отпи глътка почти изстинало кафе, усещайки вперените в нея погледи на три чифта очи. — Джоузеф Морозов ме помоли да дойда — наруши тя мълчанието.

Джереми скръсти ръце. Очевидно той беше по-големият брат и беше поел инициативата да води разговора.

— Да, ние поговорихме с него. Извинете, имате ли нещо против да говорим по същество? Бихте ли ни обяснили какво общо имате с майка ни?

Фрида замълча за момент. Наистина труден въпрос.

— Един човек, който е правил ремонт в къщата на майка ви, е бил убит. — Тя погледна към Мери Ортън. Чувстваше се неудобно да говори за нея така, сякаш не присъстваше. — Беше ми възложено да разпитам госпожа Ортън.

— Мери, моля — обади се Мери Ортън.

— Вие полицай ли сте? — попита Джереми.

— Не, сътруднича на полицията. По-скоро съм консултант.

— Имате ли удостоверение?

— Удостоверение за какво?

— За това, че официално сътрудничите на полицията.

Фрида запази спокоен тон.

— Не, нямам такъв документ. Ако имате някакви въпроси, мога да ви дам номер, на който да се обадите. Дойдох тук само защото Джоузеф ме повика. Помислих, че е възникнал някакъв проблем.

— Има всякакви проблеми — каза Джереми. — Ще стигнем и до тях. Но първо да уточним: този човек, Джоузеф, е тук по ваша препоръка. Така ли е?

— Точно така.

— Това официално уредено ли е като част от вашата съвместна работа с полицията?

Фрида се намръщи.

— Не — каза тя. — В къщата на майка ви беше протекъл покривът. Джоузеф е мой близък познат. Той е добър майстор и може да му се има доверие. Ако ви притеснява това, че работи тук, просто кажете — на мен или на него.

Братята се спогледаха. До този момент Робин стоеше встрани. Сега прекоси стаята и седна край масата. Фрида внезапно се почувства обградена.

— Ние имахме семеен съвет — каза Робин. — Не ни харесва това, което се случва с майка ни.

— Почакайте. — Фрида остави чашата си с кафе. — Джоузеф ми телефонира да дойда, но къде е той?

— Горе, в таванското помещение — отвърна Джереми. — Ако искате, можете да отидете и да се видите с него.

— След малко — каза Фрида. — Но ако не ви допада присъствието му, просто ни кажете. Според мен с уменията си той е единствено от полза за Мери. Но ако виждате нещата по различен начин, просто кажете и ние ще си отидем.