![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Така ли? Тогава защо, в името на всички богове на плодородието, побърза да организираш тази бременност на вас двете? Не проумявам. Чувам бръмченето, но не се показва образ.
— Защото, скъпи ми глупчо, нямах смелост да чакам повече. Директорката може да се върне всеки момент.
— Но защо точно вие двете? След като на разположение са може би десет хиляди регистрирани здрави жени, готови за изкуствено оплождане? И защо и двете?
— Скъпи мой, извинявай, че те нарекох глупчо; не си, просто си мъж. Ние с Хамадриад прекрасно знаем какво рискуваме и защо. Бременността засега не се забелязва и така ще е още няколко седмици; и ако никоя от нас не успее да навие Лазарус да подпише договор, абортът ще отнеме само десет минути. А професионалистките, готови да носят чужд плод, не стават за тази работа. Затова аз трябва да контролирам бременността и не мога да се доверя на други. Достатъчно неприятно е, че ще трябва да се обърна към генен хирург и да рискувам със забранена операция — ако нещо се обърка, Айра ще ме изрита.
Пък и ти много добре знаеш, сладки Галахад, че и в най-нормалния клонинг понякога може да има дефект. Бих искала да разполагам с четири женски утроби, не само две. Или с осем. Или шестнайсет. За да увелича шансовете да се получи един нормален зародиш. След някой и друг месец — много преди да ни проличи — вече ще знаем какво носим вътре в себе си. Ако и двете претърпим неуспех… е, добре, аз съм готова да започна отново, Хамадриад също.
— Толкова пъти, колкото е необходимо, Ищар. Заклевам се.
Ищар я потупа по ръката.
— Ще успеем. Галахад, Лазарус ще получи своя идентична сестра-близначка, обещавам ти. И вече няма да чуем и дума за разни бутони за самоубийство, за отпътуване или нещо подобно — поне докато тя не порасне!
— Ищар?
— Да, Хамадриад?
— А ако след месец се окаже, че и двете носим нормални ембриони?
— Тогава, скъпа, ще можеш да направиш аборт, знаеш.
— Не, не и не! Няма! Какво лошо има, ако са близначки?
Галахад запримигва.
— Не си прави труда да отговаряш, Иш. Нека да ви обясня как един мъж може да се хване на въдицата. Мъжът, който ще се откаже от две идентични сестри-близначки, още не се е родил. Във всеки случай името му не е Лазарус Лонг. А има ли нещо, независимо какво, което може да увеличи шансовете и на двете? В момента?
— Не — тихо отвърна Ищар. — Засега може да се каже само, че тестовете показват бременност и у двете. Остава ни само да се молим. Но аз не знам на кого да се моля.
— Значи е време да научим!
Вариации на тема V
Гласове в мрака
След като поръча вечеря за Лазарус и провери как е сервирана, Минерва се обади:
— Още нещо, сър?
— Мисля, че не. Всъщност да. Ще вечеряш ли с мен, Минерва?
— Благодаря ви, Лазарус. Съгласна съм.
— Няма за какво; вие правите услуга на мен, милейди. Нещо ми е тъжно днес. Седни, скъпа, и ме ободри.
Гласът на компютъра промени местоположението си и сега звучеше от другата страна на масата, на която седеше Лазарус, сякаш срещу него има някой от плът и кръв.
— Да създам ли изображение, Лазарус?
— Не си създавай грижи, скъпа.
— Това не са грижи, Лазарус; имам достатъчно свободни ресурси.
— Не, Минерва. Холоизображението, което ми показа онази нощ, беше съвършено, реалистично, движеше се като че ли е от плът и кръв. Но това не беше ти. Знам на кого приличаш. Хм… намали осветлението, остави само чинията ми осветена, за да мога да ям. Така ще мога да те виждам в мрака, без никакви холоизображения.
Осветлението се промени по такъв начин, че почти цялата стая потъна в мрак, с изключение на петното светлина върху стерилно чистите прибори и покривката пред Лазарус. Контрастът го заслепи — сега не можеше да вижда нищо наоколо, без да се взира, но той не се взираше.
— И как изглеждам? — поинтересува се Минерва.
— Как? — Той се замисли. — Външността подхожда на гласа ти. Хм, през времето откакто се познаваме, картината израсна в ума ми, без да съм се опитвал да си я представям. Скъпа, осъзнаваш ли, че ние живеем заедно по-интимно, отколкото се удава обикновено на едни съпруг и съпруга?
— Предполагам, че не, Лазарус, тъй като не мога да си представя какво е да си съпруга. Но съм щастлива, че съм ви близка.