Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
— Да продължим, докато ядем, а, деца? Мама е гладна.
— Идваме, Иш, скъпа. Галахад, аз разбрах тази идиома, без да се замислям. Виждаш ли, майка ми е била — и все още е — хетера.
— Наистина ли? Невероятно съвпадение. Такава беше и моята, а също и на Ищар. И ние и тримата се занимаваме с подмладяване, и в момента имаме един и същ пациент. Двете професии са много редки… интересно, каква ли е вероятността за подобно съвпадение?
— Не е много голяма, тъй като и двете професии изискват умението да съпреживяваш. Но ако искаш да разбереш точната цифра, попитай Минерва — посъветва го Ищар, — а на мен ми подай халата. Не ми харесва течението и не искам да настина, докато се храним, Хамасладка, защо не си се насочила към професията на майка си? С твоята красота щеше да станеш звезда.
Хамадриад сви рамене:
— О, знам, че изглеждам добре. Но мама може да ми отмъкне някой мъж само като го повика с малкото си пръстче — така че по-добре да не се пробвам. Красотата не може да помогне кой знае колко — вие видяхте как днес бях отхвърлена от мъж. Лазарус ни показа какво е необходимо, за да си велик артист — духовно качество, което човек може да почувства. Майка ми го притежава. А аз — не.
— Разбрах мисълта ти — каза Ищар, докато те преминаваха през коридора и влизаха в столовата. Там тя заразглежда менюто, изпратено от разположената по-долу кухня. — Майка ми също имаше това качество. Тя не е особено красива, но притежава това, което се харесва на мъжете. Все още, въпреки че вече не практикува професията си.
— Дълги крака — сериозно вметна Галахад, — ти също го притежаваш.
— Благодаря ти, рицарю мой, но грешиш. Понякога го имам за един мъж. Или най-много за двама. А понякога работата дотолкова ме поглъща, че изобщо забравям за секса. Казвала съм ти колко години живях без мъж. За малко да се размина и с теб, скъпи — никога не бих приела „Седемте часа“, ако не беше емоционалното напрежение, което предизвиква у мен този пациент. Съвсем непрофесионално, Хамадриад; наивна съм като ученичка в топла пролетна нощ. Обаче, Галахад, Тамара — майка ми — го притежава през цялото време, и то за всеки. Тя никога не взема пари — не се нуждае от тях; но я заливат с подаръци. Тя вече не е млада и мисли за ново подмладяване. Но почитателите й не я оставят сама; към нея продължават да валят безброй предложения.
— Ето с това би трябвало да се занимавам — тъжно произнесе Галахад. — Но нали съм си „неудачник по рождение“. Ако мъж се захване с тази професия, няма да оцелее и месец.
— В твоя случай, скъпи Галахад, можеш да изкараш и малко повече. Яж и събирай сили — мислим да те сложим да спиш между нас двете тази нощ.
— Да смятам ли, че съм поканена? — осведоми се Хамадриад.
— Това е едно от възможните тълкувания. Но по-уместен е въпросът дали аз не се поканвам. Галахад показа красноречиво в банята, че плановете му за нощта включват теб, скъпа, но за мен нищо не спомена.
— О, спомена и теб! Той ти е навит през цялото време, чувствам го!
— Навит е… Добре, приключваме с темата. Пържола с гарнитура? Или всеки сам ще си поръча? На мен нещо не ми достига въображение.
— Мен ме устройва. Иш, защо не сключиш договор с Галахад, докато още е омаян?
— Това е лично моя работа, скъпа.
— Извинявай. Изтърсих го, без да мисля. Защото и двамата ми харесвате.
— Тази развратница с големия задник няма да се омъжи за мен — отбеляза Галахад. — А аз съм толкова добър и чист, и скромен. Твърди, че я гъделичкам. А ти ще се омъжиш ли за мен, малка Хамадрага?
— Какво? Галахад, на света няма човек, който да дразни останалите по-лошо от теб. Ти не само че в действителност не искаш да се оженим; но и много добре знаеш, че съм обвързана със Старейшината — нищо, че ми отказа. И така ще е, докато Иш не реши да ме изгони. Ако го реши.
Ищар приключи с поръчката и загаси екрана.
— Галахад, не дразни нашето бебче. Искам двете с Хамадриад да сме свободни от други задължения, докато съществува вероятност пациентът да се заинтересува от идеята за съвместно съществуване, или раждане на потомство, или и от двете неща. Не на шега, а абсолютно сериозно.