![Дяволски устройства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/5/dyavolski-ustrojstva-bg-download.jpg)
Дяволски устройства [bg]
- Автор: Рив Филип
- Серия: Смъртоносни машини #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-2263-2
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Дяволски устройства [bg]». Краткое содержание книги:
Том си запроправя път през тълпите. Беше се насочил към адреса, който момичето в Аквариума му даде. Знаеше, че Хестър щеше да му се скара по-късно, че е тръгнал без нея, но беше прекалено нетърпелив, за да я чака в „Розовото кафене“. Освен това продължаваше да си припомня какво направи на Гаргара и споменът го тревожеше. Нямаше представа как ще реагира, когато научи каква съдба е сполетяла Рен. Искаше да говори спокойно с този тип Шкин. Може би щеше да се окаже разумен човек, който ще върне Рен обратно на родителите ѝ, когато научи истината. Ако ли не, Том щеше да уреди откупуването ѝ. Във всеки случай нямаше да има нужда от насилие.
След като видя Пиперницата, го заля още по-голям оптимизъм. Повечето робски ями бяха мръсни места, забутани на най-неприятните нива на дивашки клошарски градчета, а не между елегантни бели кули. Том беше спрян пред стъклената врата и учтиво претърсен с детектор за метал от охранител в красива черна ливрея. След обиска човекът го пусна да влезе в чакалнята, тихо и обзаведено с вкус помещение като лоби на хотел. Имаше меки столове и твърди, металическозелени саксийни растения. На стената висеше табела, на която пишеше „Шкин Корпорейшън“, а под нея с по-малки букви: „Инвеститор в хората“. Единственият намек за типа на мястото бяха гневните и приглушени викове и дрънченето, които се носеха изпод килима от морска зостера.
— Съжалявам за шума — каза една добре облечена жена, която седеше зад черно бюро. — Това са онези мръсни Изгубени момчета. Бяха много кротки, когато ги доведохме на борда, но стават много дръзки и непослушни с всеки изминал ден. Както и да е. Есенните аукциони започват утре, така че скоро трябва да се отървем от тях.
— Значи все още не сте ги продали? — извика Том. — Толкова много се радвам. Търся дъщеря си. Рен Натсуърти. Тя беше с Изгубените момчета и мисля, че вероятно е била отвлечена по погрешка…
Жената имаше изрисувани с молив вежди, тънки като тел. Повдигна изненадано и двете.
— Един момент, моля — каза тя и се наведе над бюрото, за да прошепне нещо в интеркома от месинг и бакелит, който се стори много футуристичен на Том. Интеркомът прошепна своя отговор и след малко жената погледна посетителя, усмихна му се и съобщи: — Господин Шкин ще се срещне лично с вас. Можете да се качите.
Том тръгна към спираловидното стълбище, което водеше към тавана, но жената натисна един бутон на бюрото си и в стената се отвори една тясна врата. Том осъзна, че това е асансьор. Той не приличаше на големите публични асансьори, които помнеше от детството си в Лондон, а просто луксозна кутийка, облицована в седеф. Опита се да не изглежда прекалено изненадан и пристъпи вътре. Вратата се плъзна зад него. Усети как стомахът му се сви. Когато вратата се отвори отново в тих и луксозен кабинет, някакъв мъж стана иззад друго черно метално бюро, за да го посрещне.
— Господин Шкин? — попита Том, а вратата зад него се затвори и асансьорът се върна долу.
Набиско Шкин се поклони ниско и протегна облечената си в сива ръкавица ръка.
— Скъпи ми господин Натсуърти — каза любезно той. — Госпожица Уиймс ми съобщи, че се интересувате от една от нашите робини. Момичето на име Рен.
Том се ядоса, като чу, че Рен е наричана робиня толкова спокойно, но се овладя и се ръкува с Шкин.
— Рен е моя дъщеря — каза той. — Тя беше отвлечена от едно от Изгубените момчета. Дойдох да си я върна.
— Наистина? — учуди се Шкин, кимна и изгледа внимателно Том. — За съжаление, нямах никаква представа за миналото на момичето. Вече я продадох.
— Продадохте я? — извика Том. — Къде е тя? Все още ли е на борда на Брайтън?
— Трябва да проверя документацията си. Продадохме много роби през този месец…
Вратата на асансьора се отвори отново и кабинетът се изпълни с мъже — въоръжени охранители в черни ливреи. Изненаданият Том едва осъзна какво се случва, преди един от тях да стовари дръжката на палката си в тялото му. Двама други го хванаха, когато се сви, останал без дъх и давещ се.