Гробовни тайни [bg]

19

Заваля точно когато тръгвах към Черната скала. Водата се лееше като из ведро върху предното стъкло на колата и чистачките едва смогваха. Пристигнахме тук по-рано, отколкото вчера със Софи, но когато наближихме обраслите останки на мината, небето бе толкова тъмно, сякаш бе нощ.

Днес в колата до мен седеше Роупър, който миришеше силно на афтършейв и лук. И той като мен не беше много доволен от това, че пътувахме заедно, но Симс не ни остави никакъв избор. Нареди ми да поддържам връзка с Роупър, а не с Нейсмит, което показваше, че двамата с началника му не се радваха на крепка дружба. Софи все още беше при къщата на Уейнрайт и даваше показания. Поне така предполагах, нямах възможност да разговарям с нея, преди да тръгнем. Симс ми върна ключа от колата и ми заяви, че някой ще я откара вкъщи. След това няколко коли потеглиха към Дартмур.

Светлините на черното му БМВ едва се виждаха през пръските, които хвърляха пред нас гумите на колата му. Пресконференцията беше отложена, за да може Симс да отиде при Черната скала. Настоя да му разкажа всичко най-подробно, като започна от появата на Тери на вратата ми в деня, в който Монк избяга от затвора. Не скрих нищо, разказах му дори за писмата, които Софи бе писала на затворника. В този момент се чувствах като Юда, защото знаех, че тя сигурно никога няма да ми прости това предателство. Но вече нямах избор. Беше извършено убийство. Повече не можеше да има тайни.

Светлите очи на Симс проблясваха гневно, но когато му разказах за изкопаните дупки, които предишния ден бяхме открили в тресавището, и за последвалата гонитба, той направо побесня.

— Всичко това е станало преди двайсет и четири часа и аз научавам едва сега? Мили боже!

Не можех да го виня. Аз самият все още се опитвах да асимилирам фактите. Тери не само бе отстранен от длъжност, а вече изобщо не беше детектив. Разбрах от Симс, че предишната година е бил понижен в чин.

Какво, по дяволите, правиш, Тери? Все още държах визитната картичка, която ми беше дал. Детектив Тери Конърс. Но това обясняваше защо ми бе казал да му звъня на мобилния телефон, а не в управлението. Не можеш да ме откриеш там, беше заявил той. Поне това беше вярно.

Донякъде можех да разбера защо не ми е казал, че е понижен и отстранен от работа — гордостта винаги е била един от пороците му. Непростимото в случая беше, че не си бе признал, и така бе провалил възможността Монк да бъде заловен. В резултат на това Уейнрайт беше мъртъв, а убиецът все още на свобода. А за това нямаше никакво извинение.