Красива мистерия [bg]

— Покаяние? Изкупление? — Гамаш смръщи чело и се замисли. — Възможно е.

Трудно беше да се каже защо тези монаси вършеха каквото и да било, помисли си Гамаш. Бяха толкова различни в сравнение с всички, които познаваше или бе разследвал.

Но в крайна сметка не биваше да забравя, че те бяха просто мъже. Със същите подбуди като всички останали хора, само че техните бяха скрити зад черни роби и ангелски гласове. И мълчание.

— Абатът отрича да е имало разцепление — каза Гамаш, облегна се назад в стола си и преплете пръсти.

— Брей! — Бовоар поклати глава. — На какви неща са способни да повярват тези монаси без доказателство. Обаче като им дадеш доказателство, не вярват. Разделението е толкова очевидно. Половината искат да запишат още псалми, другата половина не искат. Половината искат вдигане на обета за мълчание, другата половина не искат.

— Не съм сигурен, че се делят на равни половини — каза Гамаш. — Подозирам, че балансът се е изместил в полза на приора.

— И затова е бил убит?

— Смятам, че е възможно.

Бовоар се замисли над думите на началника си.

— Значи абатът в известен смисъл е бил прецакан. Брат Антоан го нарече уплашен старец. Мислите ли, че той е убил брат Матю?

— Честно казано, не знам. Но ако отец Филип е уплашен, не е единственият — каза Гамаш. — Мисля, че така се чувстват повечето от тях.

— Заради убийството?

— Не. Не съм убеден дали тези хора се страхуват от смъртта. Мисля, че се страхуват от живота. Но тук, в "Сен Жилбер", те най-сетне са открили своето място.

Бовоар се замисли за полето с гигантски гъби — широкополите шапки. И как се бе почувствал единственият различен, с изгладените си панталони и пуловер от мериносова вълна.

— В такъв случай, ако най-сетне са открили своето място, от какво се страхуват?

— Да не го загубят — каза началникът. — Били са в чистилището. Мнозина от тях вероятно са били и в ада. А щом веднъж си бил там, със сигурност не би искал да се върнеш.

Гамаш замълча и двамата мъже останаха загледани един в друг. Бовоар виждаше дълбокия белег до слепоочието на началника. И усещаше болката, която разяждаше собствените му вътрешности. Виждаше шишенцето с дребни таблетки, което държеше скрито в апартамента си. За всеки случай.

"Да — помисли си Бовоар. — Ако си бил в ада, със сигурност не би искал да се върнеш обратно."

Главният инспектор се наведе напред, сложи си очилата и разгъна голям свитък хартия върху бюрото.

Бовоар го гледаше, но виждаше нещо друго. Как комисар Франкьор слиза от самолета, който се бе спуснал от небето толкова бързо. Началникът бе протегнал ръка, за да му предложи подкрепа, но Франкьор демонстративно бе обърнал гръб на Гамаш, така че всички да видят. Бовоар да види.

Противното усещане седеше като юмрук в корема на Бовоар. Там бе намерило дом. И удобно се настаняваше. И растеше.

— Абатът ни даде план на манастира. — Гамаш се изправи и се наведе над бюрото.