Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
В Националната лаборатория по криминалистика всичко беше както обикновено. Бяха изпратени почти сто различни улики за анализ. Отговорите от изследванията щяха да дойдат най-късно в рамките на един месец, а първите сведения за това, което се считаше за най-спешно — в началото на следващата седмица. Претърсването в жилището на жертвата също се беше проточило и според Ниеми, на него и помощниците му щеше да им е необходимо време поне до края на седмицата, преди да предадат сцената на престъплението на Ериксоновия колега, адвокат Даниелсон, който съгласно завещанието на Ериксон трябваше да се погрижи за имуществото на починалия.
Независимо от всичко Бекстрьом беше доволен. „Нещата се развиват добре“, мислеше си той и в действителност всичко, от което се нуждаеше, беше достатъчно храна, напитки и почивка, така че онази внезапна и решаваща проницателност да бъде налице.
— Добре — каза Бекстрьом и запрелиства демонстративно дебелата купчина листове, която лежеше пред него. — Какво става със сребристия „Мерджан“, Надя?
Според Надя ставаше това, което се очакваше. След две денонощия тя и нейните служители успяха да намалят наполовина първоначалния брой от почти четиристотин възможни превозни средства, макар да напредваха много внимателно.
— Дори при най-малкото съмнение данните остават непроменени до момента, в който разполагаме с време да направим по-обхватни проверки. Досега извършвахме само грубо отсяване, така че ако може да ни дадете още една седмица — каза Надя. — Макар че, ако имаме късмет, може да сме готови и след няколко часа — добави тя и размаха ръце в красноречив жест.
— Добре — каза Бекстрьом, който не възнамеряваше да се задълбочава в подробности, най-малко когато се отнасяше до работата на Надя.
— Как върви работата с онова лице, което нашият таксиметров шофьор за малко да премаже? — продължи той и кимна към колегата Ек.
— Направихме с него портрет по описание — отвърна Ек. — Ако се питате защо не сте го видели досега, то е, защото съществува известно съмнение. Нашият свидетел го оценява на шест или седем по обичайната десетстепенна скала и той прилича в много голяма степен на един от онези, които шофьорът видя на снимките за разпознаване. За съжаление, тъкмо от това произтича проблемът.
— Как така? Какъв проблем?
„Мразя проблемите“, помисли си Бекстрьом.
— Ами този, който прилича най-много на портрета по описание, може да се окаже, че не е той — поясни Ек. — Защото той има алиби за времето на престъплението. Изхождайки от нашия портрет по описание, съм убеден, че сведенията се отнасят най-вече за него, въпреки че той има алиби за часа, когато Ериксон е убит. А този час ние го знаем с голяма степен на сигурност, ако съм схванал правилно нещата.
— Алиби — изсумтя Бекстрьом. — Че те винаги имат алиби. Говорихте ли с него?
— Не, всъщност не — отвърна Ек, като прозвуча почти ужасено. — Разговарях с криминално-разузнавателната служба, съвсем поверително, естествено, и с нашите колеги в Стокхолм, които работят с онзи проект „Нова“, където се опитват да следят най-лошите. Очевидно от областната криминална служба следят него и неговите приятели от известно време.
— Значи, те са тези, които му дават алиби, колегите от областната криминална служба?
— Двама от тях — каза Ек и се усмихна меко. — А в добавка и още няколко хиляди. Може да не са от най-обикновените граждани, но най-малко още няколко хиляди.