![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Ара. — Разбирам какво имате предвид, но проблемът е, че много от тях изглеждат еднакво, ако мога така да се изразя. Изведнъж става много по-трудно, когато трябва да посочиш един от тях. Този, между другото, изглежда доста страховит. Един въпрос. Кой е той?
— Това, за съжаление, не мога да кажа — отговори Ек. — Но иначе съм напълно съгласен с теб. Не е никак мил, затова е много важно това, което си говорим, да си остане тук, в тази сграда — продължи той и кимна. За първи път без ни най-малко загатване на усмивка.
— Спокойно — отвърна Ара, въпреки че внезапно усети в себе си чувство, което беше много различно от спокойствието.
— Ако има някаква причина за безпокойство, позвъни на номера, който моята колежка ти е дала — каза Ек и го погледна сериозно. — Обещай ми.
— Разбрах — каза Ара и се усмихна. — Няма да се набивам на очи, обещавам.
„Какви ги вършиш?“, запита се Ара Дости, когато си тръгна от полицейския участък четвърт час по-късно. През последните три дни той, общо взето, работи на пълно работно време за полицията, получи две по петстотин крони като благодарност за помощта, а в добавка и един опасен за живота луд, който не би се поколебал и за една секунда да го убие, ако му се отдадеше случай. „Крайно време е да се омитам от тук“, помисли си той. В Дубай или Тайланд или на някое друго място, където да остане на спокойствие, докато нещата се върнат към нормалното си състояние.
След това той набра номера на репортера от големия вечерен вестник. Предложи да се срещнат незабавно на същото място в града, където се видяха за първи път два дни по-рано. Освен това му каза да вземе със себе си снимките, които му показа при неочакваното посещение в дома му.
— Знам кой е той — каза Ара. — Съвсем сигурен съм в това.
— Страхотно — каза репортерът. — Дайте ми само петнайсет минути, идвам веднага.
— Още нещо — каза Ара. — Искам петдесет хиляди. Не подлежи на преговори. Освен това ги искам наведнъж, в брой, по петстотин.
— В такъв случай ще ми трябват най-малко два часа — възрази репортерът. — Какво ще кажете за нормален банков чек. Той е също толкова анонимен, колкото и парите в брой. Освен това ще ми е нужно време, за да проверя историята ви. Посочвате го и получавате половината от парите. Аз проверявам и виждам дали е вярно и тогава получавате останалата половина, веднага щом е готово.
— В брой — повтори Ара. — Два часа е добре. Това с половините също е добре, но ми трябват в брой.
— Обещавам — каза репортерът.
За по-дълги курсове, докато чакаше, и дума не можеше да става. Не и сега, когато имаше да спазва уговорка. Вместо това той се отписа от компютъра и отиде да хапне в обичайното заведение. Безпокойството започна да се настанява в тялото му и той закара колата до мястото на предишната им среща на същата тиха улица в Сьодер половин час преди уговореното време за срещата. Остана да седи в колата, докато мислите се блъскаха в главата му. Никоя от тях не беше особено привлекателна и по едно време той дори обмисляше да се махне от там и да зареже всичко.
„Съвземи се — каза си Ара. — След ден или два ще си от другата страна на земното кълбо, ще седиш на плажа и ще бройкаш мацки. Най-добре Тайланд.“ Повече мацки, по-добри плажове. Затова пък по-слаб контрол за такива като него, които биха искали единствено да ги оставят на мира, докато всичко утихне и той отново може да заживее както обикновено.
54
В сряда, 5 юни, дванайсет часа на обяд, следствената група проведе третото си заседание и Бекстрьом усети, че нещата около него започват да се нареждат. Крайно време впрочем, така че той най-после да може да намали нечовешкото си работно натоварване и да се върне към по-нормално състояние.
Обикалянето по домовете беше вече затворена глава. То беше минало по-добре от обикновено и резултатът беше едно заподозряно превозно средство и двама или евентуално трима души, за които имаше основателни причини да се предполага, че имат нещо общо с убийството. Проследима информация, която даваше добри изгледи за намирането както на колата, така и на лицата, които се издирваха.
Приемането на сигнали изглежда също работеше добре и първоначалната река от сведения сега бе сведена до по-нормалното и по-приемливо ручейче, което успяха да отсеят в движение, без да се налага да прехвърлят хора от по-належащи дейности. Що се отнася до тъкмо тази жертва на убийство, работата по систематизирането, сортирането и регистрирането на пристигащите сведения също беше значително по-лесна от обикновено. Огромното мнозинство от сигналите бяха за тесните връзки на адвокат Ериксон с организираната престъпност и вече бяха получени имената на стотина различни извършители, общото между които, според два пъти повече информатори, беше, че са видели сметката на Ериксон. Общо взето, беше както обикновено. Добри съвети за това колко е важно да се вземе под внимание и едното и другото, а в добавка и откачените съвети от обичайните прорицателки и ясновидци. Бяха напред с голяма част от работата по разследването, независимо дали ставаше въпрос за описанието на жертвата и непосредственото ѝ обкръжение, рутинно наблюдение на обичайните бандити, или проверяване на трафика на мобилните телефони около времето на престъплението. Нещо друго обаче изглежда се проточваше. Техният съдебен лекар се обадил отново и съобщил, че се нуждае от още няколко дни, за да получи допълнителното мнение на негов колега, който се считаше за един от водещите в света в областта на по-сложните наранявания, причинени от удар с тъп предмет. Утешителното в случая беше, че той не виждаше причини „към настоящия момент да променям моята предварителна диагноза“.