Градината на Рама [bg]

— Не искам моите процеси на стареене да бъдат „забавени“ — обади се Кати. — Искам да съм зряла жена, когато срещнем други хора от Земята.

— Както обясних вчера на майка ти и на баща ти — обърна се Орелът към Кати, — много е важно да успеем да забавим процесите на стареене, докато семейството ви се намира в състояние на сън. Не знаем кога точно ще се завърнете във вашата Слънчева система. Ако трябва например да спите петдесет години…

— Какво-о-о? — прекъсна го ужасен Ричард. — Кой е споменавал петдесет години? Стигнахме дотук за дванадесет или тринадесет. Защо няма да…

— Аз ще бъда по-стара от мама — рече Симон. На лицето й се четеше страх.

Никол влезе от съседната стая.

— Какво чух за някакви петдесет години? Защо толкова дълго? Другаде ли ще ходим преди това?

— Очевидно — рече Ричард. Беше ядосан. — Защо не ни съобщиха всичко това, преди да направим „разпределението“? Можехме да направим нещо съвсем различно… Мили Боже, ако трае петдесет години, Никол и аз ще сме на по сто!

— Не, няма — отвърна без никакво вълнение Орелът. — Изчислихме, че докато ви държим в „летаргия“, вие с госпожа Уейкфийлд ще остарявате с една на всеки изминали пет или шест години. При децата съотношението ще бъде една година за две, поне докато се забави процесът на растежа. Не можем да си позволим прекалени намеси в хормоните на растежа. Освен това тези петдесет години представляват горната граница, това, което земните математици биха нарекли числото три сигма.

— Сега вече съм напълно объркана — намеси се Кати, заобиколи масата и застана пред Орела. — На колко години ще бъда, когато срещна други човешки същества, които не са от моето семейство?

— Не мога да отговаря на този въпрос съвсем точно, защото има някои несигурни от статистическа гледна точка моменти — отвърна чуждоземният им събеседник. — По степен на развитие на тялото ще се намираш в началото или в средата на двадесетте си години. Или поне това се очаква. — Орелът кимна на Никол. Това е всичко, което мога да ви кажа. Сега имам работа с майка ви. Трябва да се върнем преди вечеря.

— Както обикновено — изръмжа Ричард — не ни се каза почти нищо. Понякога ми се иска да не ви бяхме сътрудничили.

— Да, можеше да има усложнения — отбеляза Орелът, докато той и Никол напускаха стаята. — Всъщност според нашите предвиждания, които се основаваха на данните от наблюдението, очаквахме да се сблъскаме с много по-малко желание за сътрудничество, отколкото вие проявихте в действителност. Макар че, в края на краищата, резултатът щеше да бъде същият. Само че така стана по-приятно за вас.

— Довиждане — каза Никол.

— Довиж-дане — отвърна Бенджи и помаха след майка си, когато вратата вече се беше затворила.