Игра със смъртта [bg]

Кучи син.

— Два дни. Ще им отпусна два дни.

— Толкова обещах и на Логан. Довиждане, Сара. И успешно издирване.

Той затвори.

Тя се обърна към Логан.

— Два дни.

— Ив ще бъде щастлива.

— Пет пари не давам дали ще бъде щастлива. Ще ми се никога да не бе узнавала за мен. Казах й не, а тя ви се обажда да й свършите мръсната работа.

— Идеята да се свържа с Мадън не е нейна. Дори не й споменах, че Мадън е разковничето. Не би се съгласила да се действа така. От мен тя просто поиска да открия дали има нещо, което да ви предложи, за да ви убеди да свършите работата.

— Но въпреки това прибягнахте до Мадън.

— Аз съм къде-къде по-безскрупулен от Ив. Поразрових по-надълбоко и открих подходящото оръжие в лицето на Мадън. Тя настояваше за вас, затова ви осигурих. — Огледа се из бунгалото. — Нямате ли телевизор, или радио?

— Не се нуждая от тях.

— Но така сте малко неинформирана.

— Липсата на информация е блаженство.

— Ив спомена, че не е видяла телевизор. — Подаде й плик. — Намирам за редно да се запознаете с кого си имате работа. Тук е досието на Ив Дънкан, вестникарски статии за Таладега и материал за убийството на пазач в приют. Няма да ви изясни всичко, но ще е добра отправна точка.

— Не ме интересува Ив Дънкан, освен ако не ми помогне да се измъкна от тази история.

Той поклати глава.

— Информацията ще ви направи по-сговорчива да свършите работата. Ив се опитва да спаси живота на едно дете.

— Като ме насилва да намеря труп?

— За жалост, да. — Тръгна към вратата. — Между другото, на ваше място не бих се обаждал в полицията да им съобщя къде е Ив. Това би ме ядосало и ще се наложи да звънна отново на Мадън. Впечатлението ми е, че той не се интересува от нищо друго, освен от кариерата си. Прав ли съм?

— Полицията ли?

— Прочетете досието. — Отвори вратата. — Ще съобщя на Ив, че сте очарована да помогнете.

Тя изруга.

— Ив ще се свърже с вас. — Присви устни. — Свършете си работата. Не ме интересува дали ви харесва или не.

Сара се загледа как вратата се затваря след него. Стисна страничните облегалки на люлеещия се стол. Трябваше да си сдържа нервите. Загубата на контрол нямаше да помогне с нищо. Ставаше въпрос само за два дни в края на краищата. А е възможно дори да няма тяло.

Но ако съществува, Монти ще го открие.

Той изскимтя, изправи се на крака и я погледна.

Тя се наведе и го прегърна. Зарови лице в козината му.

— Съжалявам, момчето ми — прошепна Сара. Усещаше как сълзите парят очите й. — Трябва да го направим.