Рейн-сан: Сеч [bg]

Не отговорих.

След малко Тацу кимна.

— Когато всичко това приключи, непременно трябва да те свържа с някого от психиатрите, за които споменах.

Усмихнах се.

— Има още една причина да знам, че Виктор ще е там.

— Да?

— Даже да иска да прати някой друг — а той не иска — кого може да прати? Олег е мъртъв. Охранителят на Олег е мъртъв. В офиса му съм виждал двама резервни играчи, но той е чужденец и едва ли е в състояние да вербува повече хора достатъчно бързо, за да е от значение. А и за такова нещо няма да прибегне до външни източници, дори да можеше. Трябва да го направи лично.

— А Уилсън?

— Каквато и да е връзката между двамата, Виктор вече не може да разчита на него. Уилсън не разполага с армия. Хората му са с трима по–малко и ако имаше още, щеше да прати и тях да ме следят. Вече няма резервни играчи. На скамейката не е останал никой. Сега са само те. И аз.

— Ако не те познавах, щях да си помисля, че това те радва.

— Адски си прав, радва ме! По мои изчисления Виктор и Уилсън са с шестима души по–малко, откакто ме срещнаха. Шансовете ми може и да не са много големи, но сега са далеч по–добри, отколкото по–рано.

— Да. Но ми се струва, че това не е истинската причина за радостта ти.

Не отговорих. Дали беше прав? Дали на някаква извратена част от мен не й харесваше всичко това? Спомних си за бандите, които ме тормозеха, след като на осемгодишна възраст с майка ми се преселихме в Америка. Бях се научил да ги избягвам, когато бяха заедно, и да се бия с тях, когато бяха сами. Винаги съм го смятал просто за подготовка, за първата ми среща с партизанската война, за първото ми осъзнаване, че имам дарба за това. Но дали освен това ми беше доставяло удоволствие? Може би по–късно в живота си някак си се опитвах отново да го преживея?

— Не знам — отвърнах аз. — Може и да имаш право. Има ли значение? Независимо дали ми харесва, знаеш какво трябва да направя.

Тацу кимна и известно време продължихме да си пием бирата в мълчание.

Замислих се за Сугихара и за това, че Виктор или по–вероятно Уилсън, действайки чрез руснака, толкова силно желае смъртта му. В момента въпросът какво представлява Сугихара за Уилсън можеше и да е чисто академичен — ако успеех да убия Виктор, а и Уилсън, нямаше да имам нищо против мотивите им да си останат загадка. И все пак не беше зле да знам защо се случва всичко това.

— Замислял ли си се повече за Сугихара? — попитах аз.

— В какъв смисъл?

— Кого ще облагодетелства смъртта му. Преди се бяхме съсредоточили само върху въпроса какво може да означава неговата смърт. Ами ако умират и други хора и смъртта на Сугихара просто е част от нещо, което се опитва да постигне онзи, който стои зад всичко това? Тъй де, знаем, че е замесен Уилсън. Което сигурно значи, че е замесено самото ЦРУ, чак до Кейси. Щом нещата не опират само до Виктор, сигурно не опират и само до Сугихара, нали така?

— Има логика. За съжаление напоследък няма някакви по–особени убийства освен скорошната епидемия от смърт, фактор за която си ти.