Сянката на чинара [bg]

— Шериф Уолс? — извика председателят и Ози закрачи към катедрата с проблясваща върху джоба на сакото му значка.

— Благодаря ви, господин председател. Аз съм Ози Уолс, шериф на окръг Форд, и не искам този младеж да се връща у дома и да създава неприятности. Честно казано, би трябвало да е във федералния затвор и да излежава много по-дълга присъда, но сега нямаме време да се занимаваме с този проблем. Още тече разследване на случилото се преди три години, ФБР в Оксфорд също провежда разследване. Не сме приключили, ясно? И би било грешка да го освободим. Според мен той ще продължи по същия начин. Благодаря ви.

Ози се отдалечи и мина възможно най-близо до семейство Йоки. Двамата с Пратър застанаха до стената зад тях и когато повикаха следващия затворник, излязоха заедно с още няколко зрители. Джейк и Карла се срещнаха с шерифите пред залата и им благодариха, че са предприели пътуването до тук. Не бяха очаквали Ози да присъства. Побъбриха няколко минути, преди той и Пратър да проверят как стоят нещата със затворник, когото изпращаха обратно в Клантън.

Флойд Грийн намери Джейк и Карла и им се стори леко притеснен.

— Мисля, че ще се получи — каза той. — Елате с мен и да знаете, че сте ми длъжници.

Излязоха от сградата и влязоха в друга. Пред вратата до кабинета на помощник-надзирателя стояха на пост двама въоръжени пазачи. Мъж, облечен с риза с къс ръкав, заяви дрезгаво:

— Имате десет минути.

И аз се радвам да се запознаем, помисли си Джейк. Единият от пазачите отвори вратата.

— Изчакай ме тук — каза той на Карла.

— Ще остана с нея — обади се Флойд Грийн.

Стаята беше малка, без прозорци и приличаше повече на дрешник, отколкото на кабинет. Привързан с белезници към метален стол, вътре седеше Марвис Ланг, на двайсет и осем години, облечен с традиционните бели затворнически дрехи с избелели сини ленти на крачолите. Изглеждаше доста спокоен — смъкнал се беше надолу на стола и беше преметнал крак връз крак. Имаше рошава къдрава коса и козя брадичка.