Игри за милиарди [bg]

— Убийство.

— Да, убийство. Трябвало е да скрие много по-сериозна тайна. Истината е, че Едит не е стъпвала на онзи кораб. Истинската Едит е изчезнала три години преди това.

Морган се усмихна.

— Медицинската сестра, нали?

— Определено — каза Чарлс тихо. — Преди круиза никой от кораба не бил виждал Едит на живо. Всички финансови трансакции били движени от Джак. Приемали думите му за чиста монета. Едит била възрастна, богата, болна вдовица. Сестрата също била доста възрастна, белокоса, неособено образована. Всеки умел фалшификатор би могъл лесно да подправи нужните документи — паспорт, шофьорска книжка, карта за социална осигуровка. След това не било трудно да се изиграе ролята. И така, в продължение на три години медицинската сестра куцукала из кораба, преструвала се на леко разсеяна, теглела купища пари и живеела сладкия живот.

— И един ден слязла на брега и изчезнала с близо двайсет милиона в брой.

— Така изглежда.

— Чудесна схема.

— Да, брилянтна — съгласи се Чарлс, който наистина се възхищаваше от хитрия план. — Невероятен начин да заобиколи контрола на фирмата.

— И какво направила фирмата?

— Нямали избор. Джак държал положението в свои ръце.

— Какво означава това?

— Уведомили американското посолство за изчезването на Едит и наели гръцки частни детективи, за да проучат ситуацията.

Чарлс млъкна за момент, за да даде възможност на Морган да смели информацията. Беше наистина доста сложна.

— Знаеш ли какво не разбирам? — попита Морган накрая. — Защо му е било на Уайли да настоява да има разследване?

— Помисли си. Няма как да не е така. Тя изчезнала и всичко би трябвало да изглежда истинско. После, щом Джак настоявал да има разследване, значи бил чист.

— Да, умно.

— Прекалено умно всъщност. Пропуснал едно нещо. Партньорите му били много алчни.

— Не му повярвали, нали?

— Не. Защото разсъждавали като мошеници — обясни Чарлс развеселен. — За тях било невъзможно да допуснат, че някой може да е чак толкова почтен. Ето ти ирония на съдбата.

— И какво направили?

— Зад гърба на Джак казали на гръцките частни детективи, че в цялата история има нещо гнило. Въз основа на това онези започнали отзад напред. Планът би се изпълнил единствено ако всички вярвали, че на кораба е била Едит, че е теглела парите от банката и че тя е изчезнала.

— Значи някой е трябвало да създаде това убеждение.

— И авторът трябвало да е Джак.

— Какво се е случило с Едит?

— Кой знае? Така и не била открита. Не открили и трупа й. Детективите преровили Пирея и Копенхаген. Проверили моргите, разговаряли с полицията, не оставили камък необърнат, но не открили нищо. Решили, че е била кремирана и пепелта й е била хвърлена в морето.

— Да, и аз бих постъпил така.

— Има само един проблем. Никой не успял да докаже как е била наета сестрата. Джак твърдял, че не знае — че може би я наел корабният оператор или Едит я е намерила сама. Операторът твърдял, че няма следа или спомен за подобно действие и че обикновено не се правят такива неща. Сметнали го за съмнително.