Игри на злото [bg]

Ким почувства как удивлението й расте с всяка минута. Не можеше да не се зачуди от колко ли време диаметралната противоположност на сестрите е така очевидна.

— Да допусна ли, че сте дошли да ми съобщите, че сестра ми е мъртва или да не се надявам особено?

Преди Ким да успее да отговори, в стаята с весели подскоци дотича момиченце. Тъмните му къдрици се подаваха изпод вълнената шапка и тигрови наушници. Ръчно плетеният шал беше намотан как да е около вратлето му, а от ръкавчетата на палтенцето му висяха ръкавички.

Щом влезе, детето се закова на място. Ким с изненада видя в очите му искрена паника.

При вида на дъщеря й изразът на Сара се смекчи. Тя забрави тревогата си.

— Доброто ми момиче! — каза тя и преметна още два пъти шала около шията на детето. — Така хубаво си се облякла.

После улови личицето му с длани и го обсипа с целувки.

— Ами аз добре ли съм се облякъл?

Зад детето се изправи мъж. Ким успя да разгледа дебелата му шапка и наушниците на точки и в този момент мъжът я забеляза.

Свъси вежди и погледна съпругата си.

В отговор Сара само поклати лекичко глава и направи знак и на двамата да тръгват.

— Хубавичко се поразходете и на връщане да вземете „огис“3.

Ким нямаше представа какво е „огис“, но долови как на входната врата съпрузите си прошепнаха още нещо.

Сара се върна в кухнята и лицето й отново беше непроницаемо, но Ким беше успяла да долови общата атмосфера в семейството: учудването в очите на детето, угрижената извивка на устните на бащата.

Беше наблюдавала тримата заедно само за няколко секунди, но вече беше сигурна, че са сплотена група, един екип. И че са щастливи.

Но в корена на това семейство лежеше страхът.

— Та… тя мъртва ли е? — зададе отново въпроса си Сара.

Ким поклати отрицателно глава.

— В такъв случай какво мога да направя за вас?

— Трябва да науча нещо повече за нея.

— Аз какво общо имам с това ваше желание? — прехапа устна Сара.

— Вие сте й сестра. Със сигурност я познавате най-добре.

Сара се усмихна.

— Не съм виждала сестра си от деня, в който тя си събра багажа и замина да следва. Никой от семейството ни не я е виждал междувременно. А най-съкровеното ми желание е никога повече да не я видя.

— Поддържате ли изобщо някакъв контакт?

Сара отпусна скръстените си ръце, но веднага ги пъхна дълбоко в джобовете на дънките си.

— Не сме близки.

— Но със сигурност вие…

— Вижте, не знам защо сте дошли, но наистина не мога да ви помогна. Може би е най-добре да…

— От какво се страхувате? — попита Ким, без да мръдне и на сантиметър.