Фурията на Първия лорд [bg]

— Съобщението от Рива, центурион? — подкани го Тави.

— Да, сър — каза мъжът. — Лорд Акватайн съобщава, че градът е атакуван.

Тави примигна и повдигна вежди, без да изразява по-голяма изненада.

— Наистина?

— Как? — остро настоя Кайтай.

— Съобщението беше кратко, сър — отговори центурионът. — Милорд Ванориус ме помоли да ви кажа, че някаква намеса почти веднага е прекъснала връзката. Акватайн тъкмо се появил, пренасяйки образа и гласа си, като някак е успял да пробие блокирането на предаването на водни съобщения, което вордът поддържаше до… хм, доскоро, ваше височество.

— Разбирам — каза Тави. Вдиша веднъж, кимна си и след това рязко погледна през рамо към Кайтай.

Тя кимна, вече облечена в тъмното си пътно наметало.

— Ще говоря с нея веднага.

— Благодаря — каза Тави.

Щом Кайтай си тръгна, той се обърна към Рамус:

— Центурион, моля, предайте моите комплименти на лорд сенешала и го информирайте, че плановете ни за заминаване току-що се изместиха с тридесет и шест часа. Тръгваме тази вечер. Градът трябва да е готов да приеме придружителите и бежанците малко по-рано, отколкото очаквахме.

— Да, сър — отговори твърдо Рамус, но съмнението не слизаше от очите му.

Тави го погледна. Рамус беше само човек, но беше човекът, когото останалите слушаха. Антиланци и каними щяха да останат сами един с друг в много опасна близост. Това беше една от възможностите да посее семената на доверието, което той се стараеше да прави възможно най-често през последните няколко дни.

— Центурион — каза Тави, — ще се радвам, ако споделите мнението си.

— Те са каними, сър — изплю легионерът. — Те са животни. Сражавал съм се с техните рейнджъри по времето, когато бях в легионите. Виждал съм какво ни причиняват.

Тави обмисли за момент отговора си, преди да го изкаже на глас:

— Бих могъл да кажа, че легионите ежедневно използват животни по време на война, Рамус. Но истината е, че и те са хора. Те са наши врагове и не претендират за нищо повече — той се усмихна, оголвайки зъбите си. — Но сега и двата народа имаме много по-голям проблем. Бил съм се лично с канимите, както срещу тях, така и заедно с тях, центурион, и имам белезите, за да го докажа. Прекарах повече време в полетата срещу тях, отколкото всеки друг алерански командир в нашата история. Те са порочни, диви и безпощадни. И държат на думата си.

Тави сложи ръка на рамото на легионера.

— Следвай заповедите си, войнико. Те ще следват своите. И ако сме умни и имаме късмет, може би всички ще успеем да си прережем гърлата догодина.

Рамус се намръщи. Започна да се обръща и се поколеба.

— Вие… Наистина ли мислиш това, синко? Ъ-ъ, сър?

— Няма друг начин. Те са в същия ъгъл, в който сме и ние. И на някои от тях повече бих доверил да ми пазят гърба, отколкото на много алеранци, които познавам.