Катерина де Медичи [bg]

Докато стоях вцепенена и занемяла, той извади кутийка от скрина си и я притисна в дланта ми – талисмана.

– Вземете го. Не биваше да се поддавам на суеверия и да нося скверния ви пръстен.

Обвих с пръсти нежелания подарък. Острие щеше да ми причини по-лека болка. От очите ми рукнаха неудържими сълзи като кръв от прясна рана. Нежелана, неугледна, аз се уповавах само на достойнството си. Сега бях изгубила и него.

Обърнах се и се втурнах разплакана към покоите си. Не спрях да ридая дори когато мадам Жонди отпрати придворните, целуна ръцете ми, прегърна ме и заплака с мен.

От този ден нататък Анри носеше само цветовете на Диан – бяло и черно. Навярно завидял на сина си, Негово Величество, отегчен и обладан от похот, извика метресата си въпреки предупрежденията на лекарите.

Сутринта след пристигането ѝ реших да пояздя с херцогиня Д'Етамп и неотлъчната ѝ придружителка Мари дьо Канапле. Дамата с трапчинките ми се видя позакръглена, докато след дългата раздяла с възлюбения херцогинята изглеждаше отслабнала и със заострени черти. Когато наближих конюшните, двете жени си шепнеха, сближили глави. Забелязаха ме и веднага се отдръпнаха и млъкнаха. Херцогинята ми се усмихна с плътно присвити устни, сякаш е погълнала гълъб; мадам Дьо Канапле ми показа острите си лисичи зъби. По време на ездата разговаряхме сковано. И двете жени бяха сдържани и отчуждени. Накрая си тръгнах, а те зашушукаха и се закикотиха още преди да се отдалеча. Зарекох се повече да не яздя с тях.

Неразсъдливо си помислих, че ме отбягват, защото са научили как съм избягала разплакана от покоите на Анри – мълвата за връзката на съпруга ми с мадам Дьо Поатие несъмнено се бе разнесла из целия дворец, преди аз да разбера.

Самодоволното лукавство на херцогинята обаче имаше по-дълбоко основание. За мое съжаление не обърнах достатъчно внимание на загадъчните намеци на мадам Жонди, докато ме обличаше за вечеря, че мнозина придворни съзаклятничат срещу мен. Сега си давам сметка, че се е опитвала да ме предупреди. Тогава обаче не приех думите ѝ насериозно.

Същата нощ кралят организира банкет с отбрани гости, включващи членове на семейство Гиз – потомци на кралския род Анжу и далечни претенденти за трона. Кралят умишлено поддържаше добри отношения с тях – тази вечер бе поканил херцога, съпругата му и дъщерите им Рене и Луиз. По-голямата – Луиз – бе тъмнокоса красавица на възраст за женене. Младият Шарл, започнал предишната година да заглежда жените, очевидно бе очарован от нея.

При първия удобен момент, изпълнила протоколния си дълг, аз се оттеглих в покоите си, твърде унила, за да участвам във вежливи разговори. За да се развлека, се заех отново с хороскопа на Анри. Лека-полека се успокоих и рождената карта погълна вниманието ми. Не вдигнах глава до среднощ, позволявайки само на мадам Жонди да ме съблече и да ме среше.