Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Не видя нищо в притъмняващото небе, нито едно петънце. Верееса подозираше, че ако някой от тях бе събрал смелостта да погледне, можеха отдавна да са напуснали клисурата.
— Няма ли следи? — прошепна Фалстад, който се бе изкачил след нея. За джудже, той се бе оказал доста чевръст в катеренето.
— Чисто е. Напълно.
— Добре! За разлика от моите братовчеди от хълмовете аз не си падам по дупките в земята! — Той започна да слиза. — Крил, опасността отмина! Можеш да се изровиш…
Щом гласът му секна, Верееса се заоглежда.
— Какво има?
— Проклетото жабешко изчадие е изчезнало! — Той започна да се спуска още по-бързо. — Изпарил се е като дим!
Слизайки малко по-предпазливо, не след дълго Верееса се присъедини към Фалстад и също заоглежда околността.
Точно така, наоколо нямаше и следа от Крил. А би трябвало поне да виждат неговата отдалечаваща се фигура. Дори грифонът изглеждаше слисан, сякаш не бе забелязал кога бе побягнало хърбавото създание.
— Как би могъл просто да изчезне?
— Ще ми се да знаех, моя елфска лейди! Хитър номер!
— Ще може ли твоят грифон да го залови?
— Защо просто не го оставим да се маха? По-добре ни е без него!
— Защото аз…
Земята под краката й внезапно омекна. За секунди ботушите на елфата потънаха надълбоко. С мисълта, че е стъпила в кал, Верееса опита да се освободи. Вместо това потъна още по-дълбоко, и то с обезпокояваща бързина, все едно нещо я дърпаше надолу.
— Какво в името на Еъри… — Фалстад също бе затънал до колене в пръстта. И той се опита да се измъкне, но напълно безуспешно.
Верееса посегна към най-близката скала в опит да намери някаква опора. За момент успя да намали скоростта, с която потъваше. След това, изглежда, нещо могъщо хвана глезените й и я дръпна с такава сила, че рейнджърът не можа да се задържи.
Над тях се чу тревожен крясък. За разлика от Верееса и джуджето, грифонът бе успял да се издигне навреме, за да не бъде придърпан надолу в земята. Животното пърхаше над главите им и, изглежда, се опитваше да хване господаря си. Но докато звярът се спукаше, от земята се изстреляха стълбове пръст и се опитаха, както осъзна Верееса, да уловят ездитното животно. Грифонът се измъкна на косъм, но бе принуден да се издигне толкова високо, че вече не можеше да помогне на двамата воини.
Верееса нямаше повече идеи как да се спасят.
Земята вече стигаше до кръста й. Мисълта да бъде погребана жива ужасяваше елфата, въпреки че положението на Фалстад изглеждаше още по-тежко. Заради по-ниския си ръст джуджето вече изпитваше затруднение да държи главата си над пръстта. Колкото и да се мъчеше, дори огромната сила не можеше да помогне на ездача на грифони. Той заора бясно в меката почва, но ръцете му загребваха само пръст.
В отчаянието си рейнджърът извика:
— Фалстад! Ръката ми! Хвани се за мен!
Той се опита. И двамата се опитаха. Обаче разстоянието между тях бе станало прекалено голямо. С растящ ужас Верееса видя как нейният спътник бе издърпан под земята.
— Моя… — бе всичко, което той успя да изрече, преди да изчезне от погледа й.
Потънала до гърдите, тя впери очи в разровената пръст — единствената следа, показваща мястото на неговата гибел. Земята там вече дори не помръдваше. Изчезнала бе мъчително протегнатата ръка, престанала бе и дивата борба отдолу.
— Фалстад… — промълви тя.
Нещото, хванало глезените й, я дръпна надолу с подновена сила. Също като джуджето преди малко, Верееса заора пръстта наоколо, оставяйки дълбоки бразди, но това не помогна и на нея. Затънала до шия, тя вдигна глава към небето. Не видя и следа от грифона, но друга добре позната фигура се бе навела от една цепнатина в скалата, която елфата не бе забелязала дотогава.
Въпреки падащия сумрак тя успя да различи озъбената усмивка на Крил.
— Простете, господарке, но черният ме натовари със задачата да се погрижа за смъртта ви! Мръсна работа, която не подобава на хитър ум като моя, но господарят ми притежава огромни зъби и много остри нокти! Определено не можех да му откажа, не е ли така? — Усмивката се разшири още повече. — Надявам се, че разбирате…
— Проклет да си…
Земята я погълна. Пръст напълни устата на елфата, а гладните й дробове изгаряха за въздух.
Верееса изгуби съзнание.