Ханибал - врагът на Рим

Най-сетне ястията бяха готови и Ханон можеше да влезе в залата при гостите. Щеше да остане там до края на вечерята, да поднася храни, да разчиства чинии и най-важното — да подслушва. Зачака с готовност зад лявата кушетка, на която Фабриций се беше излегнал с Марциал и Гай. Като важен гост Флак беше настанен на централната кушетка, а Атия, Квинт и безстрастно изглеждащата Аврелия бяха на дясната. Както беше обичаят, четвъртата страна на масата беше открита.

Флак се зае надълго и нашироко да засипва Аврелия с комплименти за външността ѝ и се опитваше да завърже разговор с нея. Отначало опитите му не се увенчаха с особен успех. Накрая, когато Атия открито загледа Аврелия свирепо, тя започна да отговаря. За Ханон беше очевидно, че го прави неискрено и просто се подчинява на желанията на майка си. Флак обаче като че ли не го забелязваше, както не забелязваше и че никой от присъстващите с изключение на Фабриций не се осмелява да го заговори. Само Квинт и Гай го поглеждаха често-често с напразната надежда за новини от Картаген. Чернокосият политик обаче поглъщаше големи количества мулсум и вино и като че ли се увличаше все повече по Аврелия с напредването на вечерта.

Когато дойде ред на десертите, Флак се обърна към Фабриций.

— Моите поздравления за дъщеря ти. Наистина е прекрасна, както каза. Даже повече.

Фабриций кимна сериозно.

— Благодаря.

— Мисля, че утре сутринта трябва да поговорим по въпроса — високо заяви Флак. — Да стигнем до някаква взаимноизгодна договорка.

Фабриций си позволи да се усмихне едва-едва.

— Това би било огромна чест.

Атия промърмори нещо в знак на съгласие.

— Отлично. — Флак се обърна към Ханон. — Още вино.

Ханон забърза напред с безизразна физиономия. Не беше сигурен как да приема чутото. „Не че има някакво значение — помисли си горчиво. — Аз съм роб“. Негодуванието срещу положението му се разпали отново по-силно от всякога и той пропъди тревогите си за възможния годеж на Аврелия. Връзките, които го обвързваха с това място, отслабваха. Ако се омъжеше за Флак, Аврелия щеше да замине да живее в Рим. Квинт открай време говореше как ще постъпи в армията. Когато заминеше, Ханон щеше да остане сам и без приятели. И тутакси реши, че трябва да започне да планира бягството си.

Квинт беше решил, че Флак изглежда доста сносно, и хвърли кос поглед към Аврелия. Със задоволство видя, че на лицето ѝ не е изписана тревога, и се възхити на самообладанието ѝ. После забеляза леко зачервените ѝ бузи и празната чаша. Пияна ли беше? Едва ли щеше да ѝ трябва много. Аврелия рядко пиеше вино. Въпреки това главата на Квинт се изпълни с фантазии за възможностите, които би предложил един съюз между Фабрициите и Минуциите. „Аврелия и Флак ще свикнат един с друг“, каза си той. Това беше начинът, по който работеха браковете. Посегна да докосне ръката на Аврелия. Тя се усмихна и това го окуражи.

Разговорът продължи с коментари за времето, реколтата и качеството на игрите в Капуа в сравнение с тези в Рим. Никой не спомена единствената тема, за която искаха да чуят всички — какво е станало в Картаген?