В долината на смъртта

В ъгълчетата на устата на Винету трепна за миг и се изгуби една лека усмивка.

— Винету няма време за сивата мечка от Скалистите планини. Той язди със своите братя по дирята на човешки хищник. Хау!

С това приветствието на скъпия на думи мъж бе уредено. Той повече не взе участие във всеобщия разговор.

Херман беше влязъл заедно с Олд Файерхенд след Винету и гледаше с безгранично изумление вуйчо си. Ако само по себе си бе странно да го срещне толкова ненадейно тук, то толкова повече се удиви, че чудакът бе изоставил своя обичаен костюм на сиви райета и се бе напъхал в траперско облекло.

— Heavens! Как се озова по тия места? — попита най-сетне, посъвзел се от слисването си.

— Много просто! Беше ми твърде скучно да кръстосвам непрекъснато между Сан Франциско и Лос Анджелис, чакайки вести от теб.

— Ами какво пък търсиш тук край Колорадо?

— Искам да ловувам мечки и бизони. Станах горски скитник. Yes.

— Как ти скимна тая приумица?

— Как? Това всъщност не ти влиза в работата. Сега съм по петите на мошеници, които са отвлекли хора.

— Какво и ти ли?

— Yes, Дейвид Линдсей е печен горски скитник, както Горския скитник на Фери. Ще ти докажа.

— И кой пък е отвлечен?

— Мастър Уилкинс и дъщеря му.

— Как? И ти ли го знаеш?

— Yes. От този боцман, който е бил на платноходката.

— Zounds! Това наистина е удивително! В такъв случай имаме една и съща цел.

— Мога да се досетя, защото иначе нямаше да бъдеш тук. Идвате всички на кораба ми! Отпътуваме… подгонваме… пипваме тоя Уолкър за перчема… Уилкинс освобождаваме! Yes!

— Кога мина платноходката оттук?

— Преди три часа — отвърна Джон Форнър.

— И вие сте бил боцман на нея? — осведоми се Олд Файерхенд.

— Да. Измъкнах се, защото усетих, че работата не е чиста.

Джон Форнър трябваше сега за трети път да разказва.

— А бихте ли могъл да подслоните и конете ни? — обърна се после Олд Файерхенд към Линдсей.

— Yes. Ще има място за всички.

Съдържателят беше горд от прочутите гости, отбили се днес в къщата му и се възползва от първата възможност да разкаже на съседа си. Оня пък от своя страна разпространи по-нататък вестта и скоро пред постройката стоеше цяла тълпа и зяпаше ловците.

Междувременно Линдсей получи от кормчията известие, че яхтата е готова за отплаване и компанията потегли към реката.

След качването на конете, което създаде известни мъчнотии, параходът се отблъсна от брега. Боцман Форнър — като познаващ фарватера — застана на вахта на носа. Когато стигнаха до вливането на Хила в Колорадо, яхтата изви в голямата река и се насочи срещу течението на север. Платноходката на Хофтър имаше три часа преднина и ето как можеше да се пресметне, че яхтата ще се нуждае от около пет часа, за да я настигне.