В долината на смъртта

— Сега пък какво има?

— Яхтата е след нас!

— Покажи!

Уолкър взе тръбата и обследва кръгозора.

— Тя самата още не се вижда — забеляза Бил Нютън, — но пушекът й.

— Да, сега го виждам. Ти на какво мнение си, тоя англичанин наистина ли е опасен?

— Без въпроси! Вслушай се в съвета!

— Проклета история! Само да знаех кой се намира на борда! Ама оня откачен тип сигурно е сам. А от него аз не се страхувам.

— Обзалагам се, че Олд Файерхенд е на борда. Тоя ловец и ипохондричният англичанин са направо в съюз с Дявола. Бих могъл да се закълна, че яхтата го е чакала и без него не би напуснала Юма сити.

— Damned! Започвам да ти давам право. Ама пък не можем да станем невидими, я!

— Поговори с Хофтър и кормчията, но бързо, преди да е станало твърде късно!

Уолкър се отправи към задната палуба, където се намираше Хофтър в разговор с кормчията.

— Мастър — извика, — параходът е по петите ни!

— Какво ни засяга това?

— Той вероятно е турил око не само на мен и пленниците, но и на доня Миранда.

— Как така?

— Е, та нали тя беше тази, която успя да примами Уилкинс на лодката ви.

— Egad! Смятате, че това има връзка с Уилкинс? Мислите за преследване? В такъв случай трябва да вземем предпазни марки. Кормчия, какво ще посъветваш?

— Хм-м! Вижда ли се вече яхтата през далекогледа?

— Не, само пушекът. А сега изобщо нищо, тъй като реката тъкмо прави завой.

— Тогава може би и тя не е забелязала нашето платно. Нека я пропуснем да мине!

— Та нали при това положение ще ни види!

— Едва ли. Ще си поиграем малко на криеница. Когато отмине, ще опънем ветрилото след нея, докато тя си мисли, че сме отпреде й. На отвъдния бряг знам един баиу, който има излаз току пред нас.

— Какво е това баиу? — поиска да знае Уолкър.

— Под баиу се разбира място, където водата се врязва тясно и доста навътре в брега. Изглежда досущ като някакъв малък приток, ала един баиу съдържа само заблатена вода. При въжетата, момчета! Отиваме в баиу!

Двама моряци тутакси скочиха към реята. Кормчията наблюдаваше брега с остър поглед. В един момент рязко завъртя руля към бакборда[60].

— Отпускай! — изкрещя същевременно.

Хората освободиха въжетата и ветрилото провисна безсилно на реята от вятъра.

— Сваляй мачтата!

За миг мачтата се смъкна заедно с реята и лодката насочи нос към брега. Но там не се виждаше никаква бухта.

— По дяволите! Та ние ще се врежем право в брега! — извика Уолкър.

— Нека видим! — изръмжа кормчията. — Само залегнете да не ви сметат клоните от палубата!

Брегът бе обрасъл нагъсто от нацъфтял в бяло, с ниско провиснали клони кучешки дрян[61]. Лодката навлезе в клонака. И кормчията излезе прав. Тук наистина нямаше твърд бряг, а един баиу се врязваше тясно и дълбоко в сушата. Изгубила напора на платното, лодката спря под клоните, които веднага се бяха затворили след нея, след което бе избутана с помощта на пъти още навътре в баиуто и привързана към брега.