В долината на смъртта

— Да. До него апачът и онези проклети хрътки Детелиновият лист… Сатаната дано ги отвлече!

— Да-а. Всички са накуп и даже конете им са с тях, изцяло готови за преследването ни. Отвратителна история!… Ето, сега са точно пред нас!… Иска ми се да налетят на някоя плитчина и да се издавят до един!

Желанието му, разбира се, не се реализира, яхтата отмина, ставаше все по-малка и по-малка и накрая се изгуби от очите на тези, които смяташе, че преследва.

Наблюдателите сега се върнаха на борда на «Продавача на души!» Само Уолкър остана още малко, за да се увери, че яхтата е напълно изчезнала. Виждаше се все още единствено димната ивица, оставена от нея, която бавно се разнасяше и разтваряше във въздуха.

Но имаше и нещо друго, което привлече вниманието му — една черна точка се придвижваше бавно насам откъм отсрещния бряг, надигаше се и се снижаваше по водата, както обикновено се движи главата на плувец. Скоро Уолкър можеше да различи чертите на един индианец, чиято коса бе подредена по маниера на апачите.

— Някакъв апач! — изшептя той към лодката. — Бързо насам!… Не го ли заловим, издадени сме.

Неколцина от моряците тутакси дойдоха и се притаиха заедно с него зад дърветата. Червенокожият плуваше отлично и се оказа, че този баиу му е много добре известен. Той се насочи право към него, навлезе с плуване под клоните и стъпи на сушата.

Коженото му облекло бе натрито с меча мас, за да не попива вода. Беше въоръжен само с нож — знак, че се намира на път като съгледвач. Той отърси мокротата от себе си и закрачи покрай баиуто, разделяйки клоните. Внезапно спря като вкопан. Беше открил лодката.

— Уф! — изплъзна се тихо от устните му.

Тъкмо се канеше да се насочи встрани, когато бе сграбчен от осем здрави ръце, така че не бе в състояние да се отбранява. Въпреки изненадата ни един мускул не трепна по младежкото му лице.

Беше вързан и замъкнат на борда. Отново и отново оглеждаше мъжете с мрачен поглед. Лицето му изразяваше гордостта на храбър воин, който е бил победен единствено чрез изненада и превъзходство в силите, и който не счита за достойно и една дума да пропилее към своите врагове.

Отрупаха го с въпроси… не отговори на нито един. Тогава Ролан му се озъби:

— Аз съм Сонатака, Сребърния мъж! Отговаряй! Какво търсиш тук, апач?

— Апач? — попита индианецът. — Разкъсващата мечка не е апач.

Ролан направи жест на изненада.

— Червеният мъж лъже. Така се казва вождът на мохавите.

— Разкъсващата мечка е вождът на мохавите.

— Ама ти пък носиш прическата на апач!

Червенокожият направи презрително движение.

— Проницателността на белия мъж не стига по-далеч от хвърлей камък на едно момче. Нима бледоликият не вижда, че Разкъсващата мечка е излязъл на разузнаване, защото не носи оръжия й няма при себе си нито даже медицинската торбичка?

— А-а! Затова си си придал външността на апач! Но откога вождовете ходят лично на разузнаване?