Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Но… беше странно, че Сам изпраща Колин, а не Ембри. Не беше нещо, което аз бих направил, ако изпращах дипломатическа група на територията на врага. Не бих изпратил дете. Бих изпратил опитен боец.
«Отвличане на вниманието?» — помисли си Лия.
Правеха ли Сам, Ембри и Брейди самостоятелен ход? Това не изглеждаше добре.
«Искаш ли да проверя? Мога да пробягам по линията и обратно за две минути.»
«Трябва ли да предупредя Кълън?» — зачуди се Сет.
«Ами ако целта е била да ни разделят?» — попитах аз «Кълън ще знаят, че нещо става. Готови са.»
«Сам не би бил толкова глупав…» — прошепна Лия, страх се прокрадваше в ума й. Тя си представяше Сам, нападащ Кълънови само с още двама зад него.
«Не, той няма да го направи» — уверих я аз, въпреки че се почувствах малко зле при мисълта в главата й.
През цялото време Джаред и останалите три вълка се взираха в нас, чакайки. Беше зловещо да не чувам какво си казваха Куил, Пол и Колин. Израженията им бяха празни.
Джаред си прочисти гърлото, и след това ми кимна.
«Бяло знаме на примирие, Джейк. Тук сме, за да говорим.»
«Мислиш ли, че е истина?» — попита Сет.
«Има смисъл, но…»
«Да» — съгласи се Лия, «но…»
Не се успокоихме. Джаред се прозя.
«Ще бъде по-лесно да говорим, ако можех да ви чуя.»
Взирах се в него. Нямаше да се преобразя, докато не се почувствах добре относно цялата тази ситуация. Докато не придобиеше смисъл. Защо Колин? Това беше частта, която най-много ме притесняваше.
— Ок. Предполагам тогава просто ще говоря — каза Джаред. — Джейк, искаме да се върнеш.
Куил издаде тих вой зад мен, отбелязвайки изявлението.
— Ти разкъса семейството си на части. Не е нужно да бъде по този начин.
Не бях точно в несъгласие с това, но не това беше въпроса. Имаше няколко различни, нерешени въпроса между мен и Сам в момента.
— Знаем, че се чувстваш… странно относно ситуацията с Кълънови. Знаем, че е проблем. Но това е преиграване.
Сет изръмжа.
«Преиграване? А атакуването на враговете ни без предупреждение не е?»
«Сет, някога да си чувал за блъфиране? Успокой се.»
«Съжалявам.»
Очите на Джаред се стрелнаха към Сет и обратно към мен.
— Сам желае да забави темпото, Джейкъб. Той се е успокоил, говорил е с другите Старейшини. Те са решили, че незабавни действия не са в ничий интерес засега.
«В превод, вече са загубили елемента на изненада» — помисли си Лия.
Беше странно колко ясно доловимо беше съвместното ни мислене.
Тази глутница принадлежеше на Сам, бяха те срещу нас. Нещо извън нас.
Беше особено странно, Лия да мисли по този начин — да бъде толкова солидна част от «нас».
— Били и Сю са съгласни с теб, Джейкъб, че можем да изчакаме Бела… да бъде разделена от проблема. Убиването й не е нещо, което ще ни бъде приятно.
Въпреки че си помислих да се скарам на Сет, самият аз не можех да се сдържа да не изръмжа. Значи те не се чувстваха приятно да извършат убийство, а?
Джаред вдигна ръцете си отново.
— Полека, Джейк. Знаеш какво имам предвид. Въпросът е, че ще изчакаме и ще преценим ситуацията. Ще решим по-късно дали има проблем с… нещото.
«Ха» — помисли си Лия. — «Какво бреме.»
«Не се притеснявай.»
«Знам какво си мислят, Джейк. Какво си мисли Сам. Те разчитат, че Бела ще умре въпреки всичко. И тогава мислят, че ще си толкова бесен, че…»
«Че ще водя атаката сам.» — Ушите ми се притиснаха към черепа ми. Предположението на Лия звучеше доста мръсно. Но и много възможно, също. Когато… ако това нещо убие Бела, ще е лесно да забравя как се чувствам относно семейството на Карлайл в момента. Те вероятно ще изглеждат като врагове — като нищо по различно от кръвопиещи пиявици, както винаги.
«Ще ти напомня» — прошепна Сет.
«Знам, че ще го направиш хлапе. Въпросът е дали ще те послушам.»
— Джейк? — повика Джаред.
Отправих му поглед.
«Лия, направи обиколка — просто за да сме сигурни. Ще трябва да поговоря с него и искам да съм сигурен, че нищо не няма да стане докато съм преобразен.»
«О, я стига, Джейкъб. Можеш да се преобразиш пред мен. Въпреки усилията ми, виждала съм те гол и преди, така че не се притеснявай.»
«Не се опитвам да опазя невинността на очите ти, опитвам се да защитя гърбовете ни. Махай се от тук.»
Лия изръмжа веднъж и се хвърли към гората. Можех да чуя ноктите й, които се забиваха в земята, правейки я по-бърза.
Голотата беше неудобна, но неизменна част от живота в глутницата, никой нищо не мислеше за това допреди Лия да се присъедини, тогава стана неудобно. Тя имаше среден контрол, когато ставаше дума за темперамента й — отне й доста време да спре да избухва в дрехите си, всеки път, когато се ядоса. Всички успяхме да я зърнем. И не беше като да не си струва да гледаш, но определено не си струваше да те хване по-късно да си мислиш за това.