Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Карлайл се върна и Бела се протегна за кръвта, отсъстваща, сякаш си мислеше за нещо друго. Със същото разсеяно изражение, тя започна да я пресушава.
Наистина изглеждаше по-добре. Дръпна се напред, като внимаваше със системите, и седна. Розали се завъртя готова да хване Бела, ако падне. Но Бела не се нуждаеше от нея. Поемайки дълбоко въздух между глътките, Бела приключи съвсем бързо с втората чаша.
— Как се чувстваш сега? — попита Карлайл.
— Не зле. Един вид гладна… само че не съм сигурна дали съм гладна или жадна, нали знаеш?
— Карлайл, просто я погледни — промърмори Розали, толкова тихо сякаш имаше перо от канарче върху устните си. — Очевидно е какво иска тялото й. Трябва да пие още.
— Тя е все още човек, Розали. Тя има нужда и от храна. Нека й дадем малко почивка, за да видим как ще й се отрази всичко това, дотогава може да пробваме да й дадем малко храна. Яде ли ти се нещо определено, Бела?
— Яйца — каза тя веднага и след това размени поглед и усмивка с Едуард.
Усмивката му беше лека, но все пак по лицето му имаше повече живот, отколкото преди. Премигнах и почти забравих как да си отворя очите отново.
— Джейкъб — промърмори Едуард — Наистина имаш нужда от сън. Както Бела каза, сигурно е, че можеш да се настаниш тук, въпреки че може би ще ти е по-удобно отвън. Не се тревожи за нищо. Обещавам ще те намеря ако има нужда.
— Разбира се, разбира се — промърморих аз.
Сега, както изглеждаше Бела разполагаше с още няколко часа и можех да се оттегля. Да се свия някъде под дърветата… Достатъчно далеч, за да не може миризмата да ме достигне. Кръвопиецът щеше да ме събуди, ако нещо се обърка. Дължеше ми това.
— Така е — съгласи се Едуард.
Кимнах и след това сложих ръцете си върху тези на Бела. Нейните бяха ледено студени.
— Оправяй се — казах аз.
— Благодаря, Джейкъб.
Обърна ръката си и стисна моята. Почувствах тънката ивица на сватбения й пръстен, който стоеше хлабаво на нейните изтънели пръсти.
— Донесете й одеяло или нещо такова — измърморих докато се обръщах към вратата.
Докато я достигна, два воя пронизаха застиналия сутрешен въздух. Нямаше начин да сбъркам настойчивостта на тона. Нямаше грешка този път.
— По дяволите — изръмжах аз и се хвърлих през вратата. Позволих на огъня да ме разкъса на парчета. Имаше остър раздиращ звук, когато панталоните ми се разкъсаха. По дяволите, това бяха единствените дрехи, които имах. Нямаше значение сега. Паднах на лапите си и поех към гората.
«Какво има?» — крещях в главата си.
«Идват насам» — отговори Сет — «най-малко трима са.»
«Дали са се отцепили?»
«Бягам към Сет със скоростта на светлината» — обеща Лия. Можех да усетя въздуха преминаващ през белите й дробове докато се насилваше до невероятна скорост. Гората бучеше около нея. До сега нямаше никакъв намек за атака.
«Сет, не ги предизвиквай, изчакай ме.»
«Забавят. Толкова е неприятно да не можеш да ги чуеш.»
«Мисля…»
«Какво?»
«Мисля, че спряха…»
«Изчакват за останалите от глутницата?»
«Шшт. Чувствате ли това?»
Почувствах впечатленията му. Звук от падане проблесна във въздуха.
«Някой се преобразява?»
«Така изглежда» — съгласи се Сет.
Лия връхлетя в малкото отворено пространство, където Сет чакаше. Тя зарови лапите си в прахта, въртейки се като състезателна кола.
«Пазя ти гърба, братле.»
«Идват» — каза Сет нервно. — «Вървят бавно.»
«Почти съм там» — им казах.
Опитах се да летя като Лия. Чувствах се ужасно да бъда разделен от Сет и Лия пред предстоящата опасност, по-близо до тях, отколкото до мен.
Грешно. Ще бъда с тях, между тях и каквото и да предстоеше.
«Виж кой се чувства бащински настроен» — помисли си Лея иронично.
«Фокусирай се, Лия.»
«Четирима» — реши Сет. Детето имаше добър слух. — «Трима вълци, един човек.»
Достигнах малкото сечище, придвижвайки се незабавно към мястото. Сет въздъхна с облекчение, изправен вече на мястото си до дясното ми рамо. Лия застана отляво с по-малко ентусиазъм.
«Значи вече съм след Сет» — изропта сама на себе си.
«Кой превари, той завари» — помисли си Сет тихо. «Освен това ти не си била никога трета след Алфа. Все пак е повишение.»
«След малкото ми братче не е повишение.»
«Шшт» оплаках се аз. «Не ме интересува кой къде стои. Млъкнете и се пригответе.»
Съзрях ги след няколко секунди, вървейки, както Сет си беше помислил. Джаред отпред, като човек, с вдигнати ръце. Пол, Куил и Колин на четири крака след него. Нямаше никаква агресия в тях. Поколебаха се зад Джаред, с наострен слух, бдителни, но спокойни.