Зазоряване

Едуард се изсмя тихо. Очите на Бела се обърнаха към него веднага, полуусмихната от забавлението по лицето му. Мога да се обзаложа, че е нещо, което не беше виждала наскоро.

— Нещо смешно? — въздъхна тя.

— Джейкъб — отвърна й той.

Погледна към мен с още една уморена усмивка.

— Джейк е забавен — съгласи се тя.

Страхотно, сега бях забавление.

— Ляляля — промърморих аз, с безразлично изражение.

Тя се усмихна отново, след това отпи голямо количество от чашата. Отдръпнах се, когато сламката всмука празен въздух, издавайки силен засмукващ звук.

— Направих го — каза тя, звучейки доволна. Гласът й беше по-ясен, неравен, но не беше шепот, като в началото деня. — Ако продължавам така, Карлайл, ще махнеш ли иглите от мен?

— Възможно най-скоро — обеща той. — Честно казано, не правят нещо кой знае какво и да стоят там.

Розали погали главата на Бела, и двете си размениха обнадеждени погледи.

Всеки би могъл да го види — чашата пълна с човешка кръв имаше незабавен ефект. Цветът й се възвръщаше — имаше блед намек на розово по восъчните й бузи. И най-вече изглеждаше, че не се нуждае повече от помощта на Розали. Дишането й беше улеснено, и мога да се закълна, че биенето на сърцето й беше по-силно от всякога.

Всичко се ускори. Духа на надеждата в очите на Едуард се превърна в нещо истинско.

— Искаш ли още? — притисна я Розали.

Рамената на Бела се отпуснаха. Едуард отправи свиреп поглед към Розали преди да се обърне към Бела.

— Не е необходимо да пиеш още веднага.

— Да, знам. Но… Искам — призна тя навъсено.

Розали прокара тънките си остри пръсти през дългата коса на Бела.

— Не е необходимо да се срамуваш от това Бела. Тялото ти има нужди. Всички разбираме това. — Гласът й беше успокояващ, но след това добави рязко — Всеки, който не разбира това, не би трябвало да е тук.

Очевидно бе предназначено за мен, но нямаше да допусна Блонди да ме засегне. Радвах се, че Бела се чувства по-добре. Какво ако това ме отвращаваше? Нямаше начин да кажа каквото и да било.

Карлайл взе чашата от ръката на Бела.

— Веднага се връщам.

Бела се взираше в мен докато той изчезна.

— Джейк, изглеждаш ужасно — каза тя.

— Виж кой го казва.

— Сериозно, кога за последно спа?

Замислих се върху това за секунда.

— Не съм съвсем сигурен.

— Ау, Джейк. Сега вредя и на твоето здраве. Не бъди глупав.

Стиснах зъби. На нея й беше позволено да се самоубие за чудовището, но на мен не беше позволено да пропусна няколко нощи сън, за да гледам как го прави?

— Почини си, моля те — продължи тя — Горе има няколко легла, можеш да ползваш което поискаш.

Изражението на Розали ми даде да разбера, че не съм добре дошъл на нито едно от тях. Това ме накара да се зачудя за какво Спящата красавица се нуждаеше от легло. Или просто беше обсебена от собствеността си?

— Благодаря Бела, но по-добре да спя на земята. Далеч от миризмата, нали знаеш.

Тя направи гримаса.

— Вярно.