Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Джаред и останалите се взираха в мястото, където тя изчезна в бързината, с войнствени изражения.
— Къде отиде? — попита Джаред.
Игнорирах го, затваряйки очи — преобразих се отново. Беше сякаш въздухът трепереше около мен, поклащащ се на малки вълни. Изправих се на задните си крака, улавяйки точния момент, когото бях напълно изправен за да остана в човешката си форма.
— О-о — Джаред каза. — Здрасти, Джейк.
— Привет, Джаред.
— Благодаря, че говориш с мен.
— Аха.
— Искаме да се върнеш.
Куил изви отново.
— Не мисля, че е толкова просто, Джаред.
— Ела си вкъщи — каза той, накланяйки се напред. Умоляващ. — Можем да измислим нещо. Ти не принадлежиш тук. Позволи на Сет и Лия също да си дойдат вкъщи.
Изсмях се.
— Да бе. Сякаш не съм ги умолявал за това.
Сет изхриптя зад мен.
Джаред прецени това, очите му бяха отново предпазливи.
— Значи, какво сега?
Замислих се над това за минута, докато той чакаше.
— Не знам. Но не мисля, че нещата могат да се върнат към нормалното просто така, Джаред. Не знам как точно работи това — не мисля, че просто мога да изключа това Алфа-нещо. Сякаш е постоянно.
— Ти все още си с нас.
Повдигнах веждите си.
— Двама Алфа не могат да са на едно място, Джаред. Помниш колко близо бяхме миналата нощ. Инстинктите за съревнование са твърде силни.
— И какво ще правите — ще се размотавате с паразитите до края на живота си? — изсъска той. — Нямате дом тук. Вече нямате дрехи — отбеляза той. — Ще стоиш вълк през цялото време? Знаеш, че Лия не обича да се храни така.
— Лия може да прави каквото иска, когато огладнее. Тя е тук по свой собствен избор. Не казвам на никого какво да прави.
Джаред въздъхна.
— Сам съжалява за това, което той ти причини.
Кимнах.
— Вече не съм ядосан.
— Но?
— Но няма да се върна, не сега. Ще изчакаме и ще видим како ще стане. И ще наблюдаваме Кълънови, докато е необходимо. Защото, въпреки това, което мислиш, това не е само заради Бела. Ние защитаваме тези, които трябва да бъдат защитени. И това важи и за Кълънови също. Поне за някои от тях, все пак.
Сет изръмжа меко в съгласие. Джаред се намръщи.
— Тогава мисля, че няма какво повече да ти кажа.
— Не и сега, ще видим как ще продължат нещата.
Джаред се обърна към Сет, концентрирайки се върху него, отделно от мен.
— Сю ме помоли да ти кажа, не, да те умолявам, да си дойдеш вкъщи. Сърцето й е разбито, Сет. Сам самичка. Не знам как ти и Лия може да й причинявате това. Да я изоставите по този начин, когато баща ти току-що умря…
Сет излая.
— Успокой се, Джаред — предупредих го аз.
— Просто му казвам как стоят нещата.
Измърморих. Вярно. Сю беше по-издръжлива от всеки, когото познавам. По-жилава от баща ми, по-жилава от мен. Достатъчно издръжлива, за да играе със състраданието на децата си, ако това щеше да ги отведе обратно вкъщи. Но не беше честно да обработва Сет по този начин.
— От колко часа Сю знае за това? И колко от това време прекара с Били, стария Куил и Сам? Да, сигурен съм, че умира от самота. Разбира се, свободен си да си отидеш, Сет, ако това е, което искаш. Знаеш това.
Сет издиша. След секунда наостри уши на север. Лия сигурно беше близо. Господи, беше бърза. Два удара и Лия се плъзна, за да спре в храсталака не далеч. Тя се спря, заемайки мястото пред Сет. Задържа носа си във въздуха, очевидно непоглеждайки към мен. Оценявах това.
— Лия? — попита Джаред.
Тя срещна погледа му, муцуната й се изтегли леко назад и оголи зъбите й. Джаред не изглеждаше изненадан от гостоприемството й.
— Лия, знаеш, че не искаш да си тук.
Тя му изръмжа насреща. Погледнах я предупредително, но тя не ме видя. Сет изхленчи и я бутна с рамото си.
— Съжалявам — каза Джаред. — Изглежда не трябваше да го казвам. Но ти нямаш никаква връзка с кръвопийците.
Лия напълно съзнателно погледна към брат си и след това към мен.
— Значи, искаш да наглеждаш брат си, разбирам това — каза Джаред. Очите му се обърнаха към мен и след това обратно към нея. Може би се чудеше за втория поглед — както и аз. — Но Джейк няма да позволи нищо да му се случи, той не се страхува да бъде тук. — Джаред направи гримаса — Както и да е, моля те, Лия. Искаме да се върнеш. Сам иска да се върнеш.