Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Лия подви опашката си.
— Сам ми каза да те умолявам. Той каза буквално да падна на колене, ако трябва. Той те иска вкъщи Лий-Лий, където принадлежиш.
Лия се отдръпна, когато Джаред използва онова умалително име, с което Сам се обръщаше към нея. Когато каза последните три думи, козината й настръхна и тя нададе силен вой през зъбите си. Не се налагаше да бъда в главата й, за да чуя как го обижда, нито пък той. Почти можеше да се чуят точните думи, които използваше.
Изчаках докато приключи.
— Мисля, че ще рискувам да изгубя крайник, но ще кажа, че Лия принадлежи, където тя иска да бъде.
Лия излая, но начинът, по който гледаше Джаред, ми говореше, че това е съгласие.
— Виж, Джаред, ние сме все още семейство нали? Ще минем през кръвната вражда, но докато го направим, може би е най-добре да се придържаш към твоята земя. За да няма недоразумения. Никой не иска семейни вражди, нали? И Сам не го иска, нали?
— Разбира се, че не — отвърна Джаред. Ще се придържаме към нашата земя. Но къде е вашата земя, Джейкъб? Да не е вампирската земя?
— Не, Джаред. В момента сме бездомни. Но не се притеснявай, няма да е вечно. — Трябваше да си поема въздух.
— Не е останало толкова много време… О’кей? Тогава Кълънови ще заминат най-вероятно и Сет и Лия ще се приберат вкъщи.
Сет и Лия зяпнаха заедно, носовете им се обърнаха в моята посока едновременно.
— Ами ти, Джейк?
— Обратно в гората, мисля. Не мога да се навъртам около Ла Пуш. Двама Алфа означава твърде много напрежение. Освен това го обмислях още преди тази каша.
— Ами ако имаме нужда да говорим с вас? — попита Джаред.
— С вой — просто пазете границата, нали? Ние ще дойдем при вас. И не е необходимо Сам да изпраща толкова много. Ние не искаме битка.
Джаред замълча, но кимна. Не му харесваше да поставям условия на Сам.
— Ще се видим, Джейк. Или не. — Той помаха полусърдечно.
— Почакай, Джаред. Ембри добре ли е?
Изненада прекоси лицето му.
— Ембри? Разбира се, добре е. Защо?
— Просто се чудя защо Сам е изпратил Колин. — Наблюдавах реакцията му, все още подозирайки, че става нещо.
Видях разбирането да прекосява очите му, но не беше това, което очаквах.
— Това не е твоя работа повече, Джейк.
— Предполагам не. Просто любопитство.
С ъгъла на окото си видях спазъм, но не казах нищо, защото не исках да издавам Куил. Той реагираше на темата.
— Ще предам на Сам инструкциите ти. Довиждане Джейкъб.
Въздъхнах.
— Да, чао, Джаред. Хей, кажи на баща ми, че съм добре, става ли? И че съжалявам, и го обичам.
— Ще му предам.
— Благодаря.
— Хайде приятели — каза Джаред. Той се извърна от нас, отдалечавайки се от поглед за да се преобрази, защото Лия беше тук. Пол и Колин бяха точно зад него, но Куил изостана. Излая меко и направи крачка напред.
— И ти ми липсваш, приятел.
Куил тръгна към мен, главата му беше наведена мрачно. Потупах го по рамото.
— Всичко ще бъде наред.
Той излая.
— Кажи на Ембри, че ми липсва да не бъдете част от подкреплението ми.
Той кимна и след това допря носа си до челото ми. Лия изскимтя. Куил погледна, но не към нея. Той гледаше назад, за да види къде са другите.
— Да, тръгвай — казах му аз.
Куил излая отново и след това тръгна след останалите. Обзалагам се, че Джаред не бе чакал търпеливо. Веднага след като изчезна, освободих топлината от центъра на тялото ми и я оставих да премине през крайниците ми. След пламването на топлината, отново бях на четири крака.
«Мислех, че ще започнете да се натискате» — изкикоти се Лия.
Игнорирах я.
«Беше ли добре?» — попитах ги. Притесняваше ме да измъквам от тях по този начин неща, за които не можех да чуя какво точно си мислят. Не исках да предполагам нищо. Не исках да бъда като Джаред. «Казах ли нещо, което не искахте? Пропуснах ли да кажа нещо, което трябваше?»
«Справи се страхотно, Джейк» — окуражи ме Сет.
«Можеше да удариш Джаред» — помисли си Лия — «Нямаше да имам нищо против.»
«Предполагам, вече знаеш защо е забранено на Ембри да идва» — помисли си Сет.
Не разбирах.
«Да му е забранено?»
«Джейк, видя ли Куил? Той е доста съсипан, нали? Залагам 10 към 1, че Ембри е много по-разстроен и Ембри си няма Клер. Няма начин Куил просто да реши и да си тръгне от Ла Пуш. Ембри може, за това Сам няма да рискува да бъде убеден да напусне. Той не иска глутницата ни да стане по-голяма отколкото е сега.»
«Наистина? Мислиш ли? Съмнявам се Ембри да има нещо против да разкъса някой Кълън.»