Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Защо? — въздъхна тя.
Не исках да навлизам в цялата дълга колкото роман версия.
— За да наглежда Сет.
— Но Лия ни мрази — прошепна тя.
Нас. Това прозвуча мило. Можех да видя, че е уплашена.
— Лия няма да притеснява никого… освен мен. Сега е в моята глутница — направих гримаса при тези думи. — Така че тя следва заповедите ми.
Бела не изглеждаше убедена.
— Уплашена си от Лия, но сте най-добри приятелки с русата откачалка?
От втория етаж се чу слабо съскане. Чудесно, беше ме чула. Бела ми се намръщи.
— Недей, Роуз… ме разбира.
— Да — изсумтях аз. — Разбира това, че ти ще умреш и не я интересува нищо друго, освен това, че тя ще получи своето мутирало изчадие.
— Спри да бъдеш идиот, Джейк — прошепна тя.
Изглеждаше твърде слаба, за да се ядоса. Въпреки това се опитах да се усмихна.
— Казваш го сякаш е възможно.
Бела се опита да не ми се усмихва в отговор, но не успя и накрая нейните тебеширено бели устни се изтеглиха в краищата.
И тогава Карлайл и въпросното психо, за което говорехме, дойдоха при нас. Карлайл държеше бяла пластмасова чаша в ръка — от онези с капак и извита сламка. «О-о-о, не тази», едва сега разбрах тези думи. Едуард не е искал Бела да мисли за това, което ще трябва да направи, повече от необходимото. Изобщо не можеше да се види какво има в чашата, но можех да го помириша.
Карлайл въздъхна и протегна ръката си наполовина. Бела я погледна, отново уплашена.
— Можем да опитаме по друг начин — каза Карлайл тихо.
— Не — прошепна Бела — ще опитам този първо… нямаме време…
Първо си помислих, че най-сетне се е разтревожила за себе си, но тогава ръката й се спусна вяло към корема й. Бела се пресегна и взе чашата. Ръката й се разтрепери леко и можех да чуя разплискването в чашата. Опита да се подпре на лакътя си, но тя едва можеше да повдигне ръката си. Топла вълна премина през гръбнака ми, докато гледах колко крехка е станала за по-малко от ден.
Розали постави ръцете си около рамената на Бела, подкрепяйки главата й, както се прави с новородено. Блонди беше готова на всичко за бебетата.
— Благодаря — прошепна Бела.
Очите й ни обходиха. Ясно ми беше, че тя се чувства неловко. Ако не беше толкова изтощена, обзалагам се, че щеше да се изчерви.
— Те нямат нищо против — промърмори Розали.
Почувствах се неловко. Трябваше да си тръгна, когато Бела ми предложи шанса. Не принадлежах тук, не бях част от това. Мислех си да се измъкна, но тогава осъзнах, че едно такова действие само ще накара Бела да се справи по-трудно с това. Сигурно се е досетила че съм твърде отвратен, за да остана. Което беше почти истина. И все пак, тъй като тази идея все пак беше моя, не исках да се измъквам.
Бела вдигна чашата до лицето си и помириса края на сламката. Потрепери и след това направи гримаса.
— Бела, скъпа, може да намерим по-лесен начин — каза Едуард, протягащ ръка към чашата.
— Запуши си носа — предложи Розали.
Тя гледаше към ръката на Едуард сякаш ще я зашлеви. Искаше ми се да го направи. Обзалагам се, че Едуард нямаше да запази спокойствие и с удоволствие бих наблюдавал как Блонди губи крайник.
— Не, не е това. Просто — Бела си пое дълбоко дъх — Мирише добре — призна тя с тих глас.
Едва преглътнах, опитвайки се да държа отвращението далеч от лицето си.
— Добре — каза Розали пламенно. — Това означава, че сме на прав път. Пробвай.
Виждах Блонди в нова светлина и се зачудих как не затанцува от радост. Бела постави сламката между устните си, затваряйки очи и сбръчквайки нос. Можех да чуя плискането на кръвта в чашата, когато ръката й затрепери. Преглътна за секунда, охкайки тихо с все още затворени очи.
Едуард и аз направихме крачка напред едновременно. Той докосна лицето й. Стиснах ръцете си зад гърба ми.
— Бела, любов моя…
— Добре съм — прошепна тя. Отвори очи и се вгледа в него. Изражението й беше… извинително. Умоляващо. Уплашено. — И на вкус ми харесва.
Киселините в стомаха ми се разбъркаха, заплашвайки да прелеят. Стиснах зъбите си.
— Това е добре — повтори Розали, все още развълнувана. — Добър знак.
Едуард просто притисна ръката си до бузата й, извивайки пръстите си около формите на крехките й кости. Бела въздъхна и отново сложи сламката на устните си. Този път всмука наистина голяма глътка кръв. Това действие не изглеждаше толкова слабо както всичко останало, което тя правеше. Сякаш някакъв инстинкт взимаше надмощие.