Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Бела не ме чу. Тя погледна нагоре, когато и той го направи и също ми се усмихна. С истинска енергия, цялото и лице светна. Не можех да си спомня последния път, когато беше толкова развълнувана да ме види.
Какво й ставаше? За Бога, тя беше омъжена! Щастливо омъжена, при това — нямаше съмнение, че беше влюбена в своя вампир извън границите на здравия разум. И на всичко отгоре, доста бременна.
Тогава защо трябваше да е толкова развълнувана да ме види? Сякаш съм накарал целия й ден да придобие смисъл като просто съм влязъл през вратата.
Само ако не я интересуваше… или още повече — не ме искаше наоколо. Щеше да е толкова по-лесно да стоя настрана.
Едуард изглежда беше съгласен с мислите ми — напоследък бяхме на една вълна толкова често, че беше лудост. Той се беше намръщил, четейки лицето й докато тя ме гледаше с грейнал поглед.
— Искаха само да поговорим — смънках аз, гласът ми се влачеше от изтощение. — Никаква атака не се задава.
— Да — отговори Едуард — чух повечето.
Това ме събуди малко. Бяхме на поне пет километра от къщата.
— Как?
— Теб те чувам по-ясно — въпрос на познат глас и концентрация е. Също така, мислите ти са по-лесни за прихващане, когато си човек. Така, че чух почти всичко, което си казахте там.
— О. — Това малко ме подразни, но нямаше достатъчна причина, за това го пренебрегнах. — Добре. Мразя да се повтарям.
— Бих ти казала да отидеш да се наспиш — каза Бела — но предполагам, че ще припаднеш на пода след около шест секунди, така че едва ли има смисъл.
Беше невероятно колко по-добре звучеше и колко по-силна изглеждаше. Надуших прясна кръв и видях, че чашата отново беше в ръцете й. Колко кръв щеше да трябва, за да я поддържа? Щяха ли в един момент да започнат да припкат при съседите?
Отправих се към вратата, отброявайки секундите, докато вървях.
— Едно Мисисипи… две Мисисипи…
— Къде е потопа, глупако? — измърмори Розали.
— Розали, знаеш ли как можеш да удавиш блондинка? — попитах я без да спирам или да се обръщам да я погледна. — Залепи огледало за дъното на басейн.
Чух Едуард да се смее тихичко, докато затварях вратата. Настроението му се оправяше в същото време, когато се подобряваше състоянието на Бела.
— Това съм го чувала вече — извика Розали след мен.
Тръгнах бавно по стълбите, с ясна цел да се завлека достатъчно навътре в дърветата, така че въздухът отново да бъде чист. Обмислях да зарежа дрехите на удобно разстояние от къщата, за бъдещо ползване, отколкото да ги вържа за крака си, а и така нямаше да се налага да ги помирисвам. Докато се борех с копчетата на новата риза, случайно се замислих как копчетата никога няма да са подходящи за върколаците.
Чух гласовете докато се влачех през моравата.
— Къде отиваш? — Бела попита.
— Забравих да му кажа нещо.
— Остави Джейкъб да спи, може да почака.
Да, моля те, остави Джейкъб да спи.
— Ще отнеме само минутка.
Обърнах се бавно. Едуард вече беше излязъл. Докато се приближаваше, на лицето му беше изписано извинение.
— За Бога, сега пък какво?
— Съжалявам — каза той, и се поколеба, сякаш не знаеше как да изрази това, което си мислеше.
— Какво ти е на ума, четецо на мисли?
— По-рано, когато говореше с пратениците на Сам — измърмори той — предавах какво става на Карлайл и Есме и на останалите. Те бяха свързани…
— Виж, няма да отпускаме патрула. Няма нужда да вярвате на Сам, както ние вярваме. Въпреки това, ще си държим очите отворени.
— Не, не, Джейкъб. Не за това. Доверяваме се на преценката ти. По-скоро Есме се притесняваше за трудностите, които това носи за глутницата ви. Тя ме помоли да поговоря насаме с теб за това.
Това ме хвана неподготвен.
— Трудности?
— Специално частта с бездомието. Тя е много разтревожена, че всички сте така… лишени.
Изсумтях. Вампирска майка — закрилница — странно.
— Ние сме издръжливи. Кажи й да не се притеснява.
— Все пак, тя иска да направи каквото може. Останах с впечатлението, че Лия не обича да се храни във вълчата си форма?
— И? — настоях аз.
— Е, ние имаме човешка храна тук, Джейкъб. За да поддържаме прикритието си и, разбира се, за Бела. Лия е добре дошла за всичко което поиска. Всички сте добре дошли.
— Ще им предам.
— Лия ни мрази.
— И?
— Опитай се да и го предадеш така, че да я накараш да се замисли, ако нямаш нищо против.