Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— „Светкавицата“? Не! Ама сериозно? Истинска?! „Светкавицата“…
— Не се горещи, Оливър — мрачно каза Хари. — Вече я нямам. Конфискуваха ми я. — И той обясни, че сега изследват „Светкавицата“ за магии.
— Магии ли? Кой може да я е омагьосал?
— Сириус Блек — каза Хари с досада. — Казват, че ме преследвал. Затова Макгонъгол смята, че може той да я е изпратил.
Като махна пренебрежително с ръка на предположението, че прочут убиец може да е по следите на неговия търсач, Ууд каза:
— Блек не би могъл да купи „Светкавицата“! Та той е беглец! В цялата страна го търсят! Как така просто ще влезе във „Всичко за куидича“ и ще купи метла?
— И аз така мисля — съгласи се Хари, — обаче Макгонъгол настоява да я разглобят…
Ууд пребледня.
— Ще ида да поговоря с нея, Хари — обеща той. — Ще се опитам да я вразумя… „Светкавицата“… Съвсем истинска!… В нашия отбор… Нали и тя иска колкото нас „Грифиндор“ да спечели!… Аз ще я накарам да… Ами, че това е „Светкавицата“!…
На следващия ден започна новият срок. На никого не му се стоеше два часа на открито в мразовитото януарско утро, но Хагрид им бе приготвил като изненада голям огън с много саламандри в него, та всички с радост тичаха да събират сухи клонки и листа да поддържат пламъците, докато огнелюбивите гущери щъкаха нагоре-надолу по пукащите, нажежени до бяло въглени. Далеч не така приятен бе първият час по пророкуване. Професор Трелони, която сега ги учеше да гледат на ръка, побърза да уведоми Хари, че има най-късата линия на живота, която тя била виждала.
Хари обаче нямаше търпение да влезе в час по защита срещу Черните изкуства, защото след разговора с Ууд искаше колкото се може по-скоро да започне обучението си по защита срещу дименторите.
— А, да — каза Лупин, щом Хари му напомни за обещанието след часа. — Чакай да видя… Какво ще кажеш за осем часа в четвъртък вечер? В кабинета по история на магията ще има достатъчно място, струва ми се… Трябва да помисля много внимателно как точно ще го направим, защото не можем да докараме истински диментор в стаята да се упражняваме с него…
— Още изглежда болнав, нали? — отбеляза Рон за Лупин, докато отиваха по коридора за вечеря. — Какво ли може да му е?
Зад тях се чу звучно и нетърпеливо „шшшт“. Казала го бе Хърмаяни, седнала в нозете на една рицарска броня да пренареди чантата си, така претъпкана с книги, че не можеше да се затвори.
— И защо ни шъткаш? — раздразнено попита Рон.
— За нищо — отвърна надменно Хърмаяни и преметна през рамо чантата си.
— Не може да е току-така за нищо — възрази Рон. — Тъкмо казвах, че се чудя какво му е на Лупин, а ти…
— Не е ли очевидно? — отвърна Хърмаяни и го погледна с вбесяващо превъзходство.
— Щом не искаш да ни кажеш, недей тогава — сопна й се Рон.
— Чудесно! — навири нос Хърмаяни и се отдалечи, стъпвайки важно-важно.
— Нищо не знае — каза Рон, гледайки с ненавист към Хърмаяни. — Просто искаше да ни накара да се заговорим с нея.
В осем часа в четвъртък вечерта Хари тръгна от кулата на „Грифиндор“ към кабинета по история на магията. Той беше празен и тъмен, но като влезе вътре, Хари с пръчката си запали светлините. След пет минути пристигна професор Лупин с голяма кутия, която трудно вдигна върху катедрата на професор Бинс.
— Какво има там? — попита Хари.
— Друг богърт — отвърна Лупин, докато сваляше мантията си. — От вторник насам прерових целия замък и за щастие открих един, скрит в шкафа с папките на господин Филч. Това е най-близкото нещо до диментора. Богъртът ще се превърне в диментор, щом те види, и ще можем да се упражняваме с него. Ще го държа в кабинета си, когато не го използваме — под писалището ми има едно шкафче, което ще му хареса.
— Добре — каза Хари, като се опитваше да не издава безпокойството си, а само да изрази радостта си, че Лупин е намерил такъв подходящ заместител на диментора.
— Така… — Професор Лупин извади пръчката си и даде знак на Хари да направи същото. — Магията на която ще те науча, Хари, е със силно повишена трудност… много над възможностите на един специалист по особена вълшебническа активност. Нарича се магия за покровител.
— А как действа? — нервно попита Хари.
— Ако е успешна, явява се патрон, който е нещо като противодействие на диментора — заобяснява Лупин. — Покровител, който застава като щит между теб и диментора.
За миг Хари си представи как се е свил зад някой с ръста на Хагрид, който държи голяма тояга. Професор Лупин продължи:
— Покровителят е особено положителна сила, заредена точно с нещата, от които се храни дименторът — надежда, щастие, желанието да оцелееш — само че тя не може да изпитва отчаянието, присъщо на истинските човешки същества, затова дименторите не могат да я засегнат. Но трябва да те предупредя, Хари, че магията може да се окаже не по силите ти. Много опитни магьосници са се затруднявали с нея.