Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Пени ги остави настрана, после припряно намъкна сутиена и гащичките си, а след това и роклята.
— Трябва ли да ме гледаш? — попита стеснително.
Джо стоеше там, с хавлия около бедрата, без да обръща внимание на студа.
— Адреналинът ми се покачва — обясни той.
— Да, разбира се.
Никак не можеше да повярва, че двамата току-що бяха станали любовници. Бе пресметнала рисковете и бе решила да ги приеме единствено заради нуждата отново да се почувства секси и съблазнителна. Бе се оказала късметлийка, че Джо иска това да продължи. Дори ако всичко, което щеше да получи от него, бе лудорията в душ кабината, какво пък толкова. Нямаше да се опитва да го опитоми.
— Благодаря ти — каза, прегръщайки набързо влажното му тяло.
Преди думите да успеят да усложнят отскорошната си близост, взе мокрия бански и си тръгна.
— Връщай се при Джо — изстена Лия. — Аз съм добре. Въобще не трябваше да идвам да те търся.
— Няма — настоя Пени.
Бе заварила сестра си да лежи по корем на дивана. Плачеше с глас, заровила глава във възглавницата.
— Кажи ми какво не е наред. Виждам, че си разстроена.
Тя седна до Лия и изстиска водата от мократа си коса.
— Аз съм такава досадница — подсмръкна Лия.
— Ами, да, но все пак те обичам, миличка. Така или иначе нямах намерение да злоупотребявам с гостоприемството на Джо.
Не беше една от приятелките му. Във всеки случай не й се искаше да бъде определяна като такава. Лия се извърна и я погледна.
— Забавлявахте ли се? — попита тя.
Очите й бяха подути, гримът се бе разтекъл, роклята й бе намачкана.
— Да — отвърна Пени откровено. — А какво става с теб?
Брадичката на момичето потрепери.
— Вини се отби. Затова не се появих на партито.
— Знам, скъпа. Видях колата му.
— Бях се заклела пред себе си, че никога повече няма да го видя отново.
— Защото е по-малък от теб? — предположи Пени.
Беше изпълнена със съчувствие — съдейки по себе си, знаеше много добре какво преживява сестра й. Само дето Джо не беше така млад, макар че бе също толкова необуздан.
— Той е на двайсет! — проплака Лия. — И е морски тюлен! Какво, аз глупачка ли съм? Това ще ми донесе само страдание. — Тюркоазните й очи молеха някой да я успокои. — Отива на някаква странна мисия някъде си, без дори да може да говори за това. — По бузите й се стичаха сълзи. — Може да го ранят или да го убият.
— О, скъпа — въздъхна Пени, разбрала страховете й. — Вини ще се справи много добре, ще видиш. Тюлените тренират всеки ден. Подготвени са за абсолютно всичко.
— Знам — каза Лия, готова да приеме всяко утешение. — Просто ми е толкова страшно. Защо не може да е просто счетоводител, зъболекар или нещо друго?
Пени се изсмя, ала остана сериозна. Защо наистина?
— Винаги съм мислела, че ще мога да избера в кого да се влюбя — добави сестра й със замислен тон. — Но не става така, нали?
Истината се заби в съзнанието на Пени като игла. Боже мой, Офелия беше права.
— Не — съгласи се със свито сърце. — Не става.
Тя си бе мислила, че може да потиска емоциите си, макар скритите пориви на тялото й да бяха все още будни. Сексът и любовта вероятно бяха различни неща. За Джо може би, но не и за нея. След като бе споделила онзи момент с него, сърцето й бе в сериозна, сериозна опасност.
Истината бе, че тя вече го обичаше и откакто се бе влюбила в него, бе изминало доста време.
Само че Джо нямаше да заживее с нея и да създаде семейство. Това не влизаше в плановете му.
Налегнаха я закъснели съмнения.
— Мисля, че и двете доста сме загазили — призна тя и прегърна сестра си.
Шестнадесета глава
Хана се затича към асансьора в главния щаб на ФБР, надявайки се да го хване, преди вратите да се затворят. Тази сутрин имаше силни болки и бе разтревожена от признаците, че цикълът й идва въпреки твърдото решение на Лутър да си направят бебе. Той щеше да бъде много разочарован.
Не забеляза кой бе задържал асансьора за нея, докато не я заговори:
— Още не си се събудила? — попита я мъжки глас.
Тя примигна изненадано.
— Рейф! Искам да кажа сър! Какво правите тук?
Той я удостои с леко подобие на усмивка. Както винаги, носеше тъмен копринен костюм, комбиниран с риза със снежнобяла яка и без вратовръзка, заради което изглеждаше като свещеник. А може би това идваше от тъжния, но спокоен поглед в черните му като нощта очи.
— По всичко личи — каза той, — че с теб ще работим по един и същи случай.
Тя ахна и в този момент асансьорът тръгна нагоре.