Кръстоносните походи през погледа на арабите

Междувременно везирът се е опитал да поддържа контакт с Амори и да го убеди да се откаже от безумното си начинание. Надява се да успее без нова намеса от страна на Ширкух. Но позициите му в Кайро са разклатени. Халиф ал-Адид, в частност, взема инициативата да пише на Нуреддин и го помоли да се притече на помощ на Египет. Фатимидският владетел е прикрепил към писмото си кичур коса, за да развълнува сина на Зинки: Това са, пише той, косите на моите жени. Умоляват те да дойдеш и да ги спасиш от оскърбленията на франджите.

Реакцията на Нуреддин на тревожното послание ни е известна благодарение на едно изключително ценно свидетелство, това на Саладин, предадено ни от Ибн ал-Атир:

Когато пристигнаха призивите на ал-Адид, Нуреддин ме извика и ми съобщи какво става. След това ми каза: „Иди да видиш чичо си Ширкух в Хомс и го накарай да дойде тук възможно най-бързо, защото въпросът не търпи отлагане“. Аз напуснах Алеп и на миля от града срещнах чичо си, който идваше по същия въпрос. Нуреддин му нареди да се приготви да замине за Египет.

Кюрдският генерал поисква от племенника си да го придружи, но Саладин отказва:

Отговорих, че не мога още да забравя преживените в Александрия страдания. Тогава чичо ми каза на Нуреддин: „Юсеф трябва непременно да дойде с мен!“ И Нуреддин ми повтори заповедта. Напразно му обяснявах в какво притеснение се намирам, той накара да ми дадат пари и аз трябваше да тръгна като човек, когото водят на смърт.

Този път не се стига до сблъсък между Ширкух и Амори. Впечатлен от решителността на каирци, готови по-скоро да разрушат града си, отколкото да му го предадат, и изплашен да не бъде нападнат в тил или във фланг от сирийската армия, на 2 януари 1169 година франкският крал се връща в Палестина. Шест дни по-късно кюрдският генерал пристига в Кайро, където е едновременно посрещнат като спасител от населението и фатимидските първенци. Дори Шауер сякаш се радва. Но никой не се лъже. Въпреки че се е бил срещу франджите през последните седмици, той е смятан за техен приятел и трябва да заплати за това. На 18 януари е привлечен в засада. Затварят го в палатка и Саладин го убива със собствените си ръце с писменото одобрение на халифа. Същия ден Ширкух поема везирския сан. Когато, облечен във везана коприна, отива в резиденцията на предшественика си, за да се настани там, не намира дори възглавница, на която да седне. Всичко е разграбено още при вестта за смъртта на Шауер.