Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Лъжи! — Пардрейк се закова в средата на пътя, без да обръща внимание на блъсканицата около себе си. Ръката му стисна копието така, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Никой не би се договарял с диваците. Никой!
Реакцията му изненада Нарин. В отричането му имаше повече страст, отколкото бе очаквала, и тя прочете в тъмните му очи и в начина, по който се разтрепери долната му челюст, съмнение. Сякаш гневът му бе отговор на неговата вътрешна несигурност, на неща, които не искаше да признае дори пред себе си.
Джеръл се оказа прав, помисли си Нарин. Пардрейк знаеше или поне подозираше нещо. След време тя може би щеше да успее да го убеди да й помогне, но щеше да е трудно. Лоялността му към Маткасен и чувството му за дълг нямаше да му позволят да следи Ксиант, освен ако е убеден, че по някакъв начин тя предава Маткасен. Той имаше съмнения към нея, но трябваше да е сигурен. Пардрейк беше от тези мъже, които действат само когато са напълно убедени.
Докато разполагаха лагера за нощуване, Нарин се разхождаше насам-натам с безцелно изражение. Един бърз оглед на шатрата на Ксиант й показа, че я пазеха твърде добре, за да може Нарин да се промъкне толкова близко, че да подслушва. Можеше само да се надява, че посещението на Джеръл ще облекчи обстановката и тя ще успее да се доближи достатъчно.
Най-малкото, самата шатра даваше възможност да се скрие. Освен горното платнище, отвътре бяха окачени дебели и плътни завеси, които образуваха вътрешна стая и бяха допълнителна преграда за студа. Ако можеше да се промъкне между вътрешните завеси и външната стена на шатрата, то щеше да бъде скрита както от погледите на стражите, така й от тези, които са вътре.
Нарин не се приближаваше до Джеръл, но гледаше да е на достатъчно разстояние от него, за да разбере, когато го извика Ксиант. Както очакваше, някои от стражите бяха освободени. Останаха само двама, които трябваше да патрулират цялото пространство пред и около шатрата. Тъй като не бе разрешено никой да лагерува близо до шатрата на Ксиант, за Нарин се оказа твърде лесно да се промъкне до задната част незабелязана в тъмнината и да се промуши под тежкото платнище.
Нарин положи всички усилия да не вдига никакъв шум, но платнището все пак прошумоля, когато тя го повдигаше, и дребните камъчета по земята проскърцаха под стъпките й. Но на нея й се струваше, че най-шумно бие сърцето й, че пазачите могат да чуят ударите му.
Около минута Нарин стоя като замръзнала, готова, ако се наложи, да побегне. Но всичко остана спокойно. Отвътре се чуваше тихо мърморене, а отвън долитаха равномерните стъпки на стражите.
Постепенно сърцето й се успокои и заби равномерно, а неясното мърморене вътре в шатрата се разчлени в два гласа, тези на Джеръл и Ксиант. Съвсем тихо, Нарин започна да се промъква около вътрешната стена на шатрата, докато стигна до място, откъдето чуваше, без да се напряга.
— … още няколко дни. Не мисля, че бих могла да издържа тази мръсотия и скука по-дълго — гласът на Ксиант бе остър и режещ.
— Военният поход не е място за такава Лейди като вас. Защо не се върнете в Маткасен и не оставите боевете на войниците? — Джеръл сниши глас и добави многозначително: — Ще бъда повече от щастлив, ако мога да придружа вас и свитата ви.
— Наистина ли?
Юмруците на Нарин се свиха от съблазнителните намеци, които Ксиант успя да вложи само в тази една дума. Насили се да се отпусне и съсредоточи.
Джеръл не отговори, затова след миг Ксиант добави:
— Все още не си ми казал какво те доведе тук, войнико.
— Ще ми повярвате ли, ако кажа, че това бяхте вие, прекрасна Лейди?
Нарин едва не изсумтя от отвращение. Този мъж беше отличен актьор, когато искаше. Трябваше да помни това за в бъдеще.
Ксиант се засмя гърлено.
— Ти ме ласкаеш, войнико, а аз не вярвам на ласкателства.
— О, Лейди…
Думите на Джеръл бяха прекъснати от гълчава пред входа на шатрата. Нарин не можа да различи нищо, освен разтревожени гласове, които се повишаваха и се превърнаха в разгорещен спор. Само след миг входната завеса се вдигна и се чу гласът на стража:
— С Ваше позволение, Лейди…
— Дадох заповед да не ме безпокоят — почти изръмжа Ксиант:
— Да, Милейди. Но съветникът Горван настоява да ви види. С него е гвардеецът Кел.
— Гвардеецът… — Ксиант прекъсна думите си. — Много добре, да влязат.
Ако се съдеше по звуците, Ксиант се изправи. В гласа й ясно се усещаше силен гняв, но на Нарин й се стори, че различи още някакво чувство. Нетърпение, може би? Или дори страх?
— Трябва да ми простиш, войнико — каза Ксиант. Въпреки, че бе овладяла гнева си, неизказаните обещания в гласа й отпреди няколко минути бяха изчезнали.