Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Доизпипвам последните подробности — каза той.
Мачука кимна бавно няколко пъти. Вдигна поглед от вестника и се загледа в минувачите.
— Свещеникът — каза той. — Възрастният.
Гавира застана нащрек. Мачука замълча, сякаш търсеше точните думи или пък искаше да подразни наследника си. Каквито и да бяха причините, Гавира не проговори.
— Той е разковничето — каза старецът. — Ако не се предаде, кметът няма да продава, архиепископът няма да върне земята, а жена ти и майка й няма да се примирят. Литургията в четвъртък наистина ще провали нещата.
Той настояваше да нарича Макарена жена на Гавира. Въпреки че технически това беше истина, Панчо се чувстваше неудобно. Мачука отказваше да приеме края на брака, който беше уредил. Това беше и предупреждение — издигането на Гавира не беше сигурно, докато семейното му положение оставаше неясно и докато Макарена демонстрираше публично този факт. Висшето общество в Севиля никога не прощаващо някои неща. То беше приело Гавира, когато се ожени за дъщерята на херцогиня Ел Нуево Естремо. Каквото и да правеше Макарена с бикоборци или свещеници, тя беше от висшето общество, а Гавира не беше. Без жена си той беше само едно парвеню.
— Щом веднъж приключа с църквата, ще се оправя с нея.
Мачука доби скептичен вид, докато прелистваше страниците на вестника.
— Не бъди толкова сигурен, че ще успееш. Познавам я от дете. — Той се приведе и отпи от кафето си. — Може да махнеш свещеника от пътя си и да събориш църквата му, но ще изгубиш другата битка. Макарена я е приела лично.
— Ами херцогинята?
Банкерът леко се усмихна.
— Крус уважава решенията на дъщеря си. А по въпроса за църквата е напълно съгласна с нея.
— Виждал ли сте я напоследък? Говоря за херцогинята.
— Разбира се. В сряда, както обикновено.
Един следобед в седмицата Октавио Мачука изпращаше колата си да вземе Крус Брунер, докато я чакаше в парк „Мария-Луиза“, където двамата се разхождаха. Човек можеше да ги види под върбите или седнали на пейка в Глориета де Бекер в слънчевите следобеди.
— Знаеш каква е тъща ти. — Усмивката на Мачука се разшири. — Просто говорим за времето, за растенията в градината й или за поезията на Кампоамор… И всеки път когато й рецитирам стиховете: „Дъщерите на жените, които съм обичал, сега ме целуват, както се целува светец“, тя се смее като младо момиче. Би било неприлично да споменавам зет й, църквата или пропадналия брак на дъщеря й. — Той махна към бившата банка „Леванте“ на ъгъла на улица „Санта Мариа де Грасия“. — Басирам се на онази сграда, че тя дори не знае, че сте разделени.
— Преувеличавате, дон Октавио.
— Не преувеличавам.
Гавира отпи от бирата си и замълча. Разбира се, че беше преувеличение, но то описваше точно личността на старата дама. Тя живееше усамотена като монахиня, сред сенки и спомени, в Каса дел Постиго, старинна къща, твърде голяма за нея и дъщеря й, в сърцето на историческия квартал, изпъстрен с мрамор, керамика, порти от ковано желязо и пълни с цветя дворове, чиято неразделна част бяха люлеещите се столове, канарчетата, звуците на пиано и сиестата (Почивка в горещите часове след пладне — (Б. р.)). Тя не виждаше какво става извън дома й, освен по време на изпълнените с носталгия ежеседмични разходки с приятеля на покойния й съпруг.
— Не се опитвам да се меся в личния ти живот, Панчо — старецът го наблюдаваше прод полуспуснатите си клепачи, — но често се чудя какво се е случило между теб и Макарена.
Гавира стоически поклати глава.
— Нищо особено, уверявам ви — каза той. — Просто животът, работата ми, всичко създава напрежение… — той дръпна от цигарата и изпусна дима през носа и устата си. — Знаете, че тя искаше веднага да имаме дете. — Поколеба се за миг. — Още не съм спечелил битката, с която ще заздравя позициите си, дон Октавио, нямам време за пелени. Затова я помолих да изчака. — Той отново отпи от бирата си, защото устата му внезапно пресъхна. — Просто да почака малко, това е всичко. Смятах, че съм я убедил и всичко ще бъде наред. И изведнъж един ден тя си тръгна, тръшна вратата след себе си и ми обяви война. Може би е заради противоречията ни по отношение на църквата. — Той се намръщи. — Не знам, може би се събраха много неща.
Мачука го гледаше със студено любопитство.
— Историята с тореадора — предположи той — беше удар под кръста.
— Точно така. — Както и споменаването й, но Гавира запази тази забележка за себе си. — Имаше и други, след като ме напусна. Мъже, които познаваше, преди да се оженим и Коро Маестрал, който вече се мотаеше наоколо. — Той хвърли цигарата си на земята и яростно я смачка с тока на обувката си. — Сякаш иска да навакса времето, което е изгубила с мен.