Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Графът се откъсна от мислите си и се почуди какво да каже. Спаси го влизането на самата мисис Пийчъм, която вече двадесет години беше икономка на семейство Шербрук.
— Виж ти, съпругата на господаря Райдър! В тия мокри дрехи сигурно се чувствате ужасно! Божичко, колко е сладка! А какви коси има! Мисис Пийчъм ще се погрижи за вас, миличка, не се безпокойте!
Софи бе покорена. Тя поклати глава:
— Вече не съм толкова мокра.
— А, ето го и Холис. Би ли се представил на дамата, Холис?
— Разбира се, милорд. Аз съм Холис, госпожо. Ако имате нужда от каквото и да било, просто трябва да ме повикате.
Чаят беше сервиран и мисис Пийчъм и Холис се оттеглиха. Синджън весело лапаше кифлички и непрестанно побутваше Джеръми с лакът в ребрата, за да му подскаже кои са най-вкусните, а той вече се беше преместил по-близо до нея.
Софи отхапа от лимоновия кейк. Беше чудесен. Погледна нервно към графа, който замислено я изучаваше. В стаята бе топло и приятно. Бяха ги посрещнали добре. Бяха ги нахранили. Райдър бе писал на брат си да я нарича Софи. Джеръми щеше да получи кон. Но всичко вече й дойде твърде много.
Графът се усмихна и й предложи още чай, а тя внезапно избухна в плач.
— О, Божичко!
— Синджън — спокойно каза графът. — Заведи Джеръми в конюшнята и му изберете подходящ кон за езда. Ако вали, разкажи му за конете. Веднага тръгвайте!
Синджън сграбчи Джеръми са ръка и го повлече след себе си, а отвън се наведе над ухото му и въодушевено прошепна:
— Не се безпокой! Дъглас ще се погрижи за сестра ти. Представям си какво е преживяла, но вече всичко ще бъде наред. Дъглас е чудесен, ще видиш.
Графът изчака малко и се обърна към разплаканата съпруга на Райдър:
— Справихте се чудесно. Аз самият бих обезумял при мисълта да отида в къща, пълна с непознати хора, които могат да превърнат живота ми в ад. Но ето, вече сте тук и ние не се оказахме чак толкова страшни, така че сега всичко ще се оправи, нали?
Софи изхълца и изтри очи с опакото на ръката си. Дъглас й предложи носната си кърпа и тя се изсекна.
Той се облегна на малкото писалище, кръстосал глезените и ръцете си.
— Райдър застава по същия начин — отбеляза Софи, — но само когато иска да ме сплаши. А вие изглеждате добронамерен.
Графът се засмя:
— Брат ми да се опитва да те сплаши?! Колко странно! Обикновено получава всичко, което поиска, само благодарение на чара си.
Софи отново се изсекна и пъхна кърпата в единия си ръкав:
— И той все това ми повтаря.
— Значи се е опитвал да обърне вниманието ти върху безспорния си чар? Това изобщо не е в негов стил. Искаш ли сега да те запозная с жена си? А през това време мисис Пийчъм ще приготви стая за Джеръми и ще проветри спалнята ти. По-късно, ако желаеш, ще ми разкажеш какво точно се е случило в Ямайка. Както ти казах, Райдър пише само за важните неща, но не и за подробностите.
Софи кимна и се опита да приглади с ръка някои от гънките на роклята си, която все още изглеждаше влажна. В преддверието улови отражението си в едно огледало — изглеждаше направо ужасно! Извика стресната и посегна към един кичур, провиснал от едната страна на лицето й.
Графът приветливо каза:
— Не обръщай внимание на това огледало, то винаги лъже. И жена ми го е забелязала. А дори и сестра й Мелисанда, която е толкова красива, че като я погледнеш, чак свят ти се завива, и тя го избягва. Съжалявам, но жена ми не е в състояние да слезе и да те посрещне, така че ще трябва ние да отидем при нея. Въпреки студа и дъжда можеш да се радваш, че носът ти не е зачервен като нейния.
Графиня Нортклиф лежеше в леглото, облегната удобно на куп възглавнички. Носът й наистина беше зачервен, очите й сълзяха и на често подсмърчаше. Хубавото й бледо лице бе обградено от коси с чудесен червеникав оттенък.
Графът ги представи. Тя огледа момичето, което стоеше неподвижно като статуите в градините на Нортклиф Хол, и промърмори:
— Е, поне сте облечена…
— Какво каза, скъпа?
— О, просто си помислих, че Софи прилича на някоя от градинските ни статуи. Не мислиш ли?
— А въпросните статуи, Софи, нямат по себе си и смокиново листо дори, да не говорим за ризи или панталони. Жена ми е малко разсеяна от тази настинка. От два дни е прикована в леглото, а никак не обича да лежи — иска й се непрекъснато да е на крак и безмилостно да се разпорежда с всички нас.
— Не го слушай, той умира да ме дразни. О, Боже, та ти си плакала! Какво се е случило? Дъглас, да не би да си се държал зле с нея?!