Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Все още ли беше предишният ден? Ярка слънчева светлина проблясваше през тънките муселинови пердета. Тя си спомни за отварата на госпожа Катсдор и как си беше помислила, че ще умре с този отвратителен вкус в устата си. Но тя не умря и Джеймс сто на сто е знаел, че няма да умре. Така се беше изложила, а и той я беше оставил да се прави на посмешище. Беше утро. Едва сега го разбра.
Да-а, и Джеймс бе направил всичко, което се изискваше от един съпруг, а тя нямаше спомен за това. Чу хъркане и подскочи, а после се обърна и видя своя младоженец да лежи по гръб, отметнал едната ръка над главата си, а другата — поставил върху корема си, който едва-едва беше закрит с чаршаф. Джеймс изхърка още два пъти и притихна.
Цялата й душа сякаш подскочи, когато го видя да лежи до нея. Имаше гъсти златисти и къдрави косми по гърдите си, под вдигната му ръка също се виждаше кичур златисти косми. Беше мускулест и жилав, с лек слънчев загар от това, че беше работил гол до кръста под слънцето. А на нея повече от всичко й се искаше да смъкне този чаршаф съвсем малко по-надолу. Искаше й се просто да види доколко там приличаше на жребец, за да се опита да си спомни какво беше правил с нея.
Тя раздвижи краката си. Нищо не я болеше. Спомни си как кобилите залитаха дълго време след сношение и се зачуди. Тя се измъкна от леглото, докато все още можеше да устои на изкушението да издърпа онзи чаршаф малко по-надолу, и тръгна през стаята. Изобщо не залиташе. Джеймс трябва да е бил много внимателен с нея.
Тя си подсвиркваше тихичко, докато си съблече нощницата, а после се изми в легена с хладка вода на тоалетната масичка. На всеки няколко минути поглеждаше назад към леглото. Джеймс не беше помръднал и сантиметър. Може би само онзи чаршаф се беше смъкнал малко по-ниско? Тя направи крачка към леглото, после се спря и се опита да поразкърши врата си. Чаршафът наистина се беше смъкнал. Тя видя тънката ивица златисти косми, която обаче се скриваше под този проклет чаршаф много по-бързо, отколкото на нея й се искаше. Джеймс имаше гладък корем, тя вече знаеше това, и все пак й стана приятно да го види гол. Кожата му тук беше по-бяла и тя реши, че това бе очарователно, макар че не можеше да си обясни защо.
Облече се набързо, като продължаваше да си подсвирква, погледна Джеймс за последен път и излезе от стаята.
— Госпожо Катсдор?
— Мили Боже! Госпожо Джеймс? Та вие изглеждате точно като лятна китка цветя — така свежа и нетърпелива, готова да разцъфтите на слънцето.
Джеси се сети за онези напръстничета и се усмихна.
— Вашата отвара се оказа вълшебна. Много ви благодаря. Мислех си, че обичам шампанско, и наистина ми хареса много, но за малко не ме умори. Съжалявам, сигурно не съм била достатъчно учтива вчера, когато пристигнах тук. Божичко, сега направо умирам от глад.
— Сигурно е така — каза Катсдор и се ухили, като си спомни как Джеймс внесе булката си на ръце, а тя изглеждаше като умряла. Мъртво пияна май беше по-точната дума. — Елате да хапнете малко овесена каша. Господарят Джеймс ми призна, че това е най-хубавата каша в цяла Англия и в Колониите. Всъщност вкусът й идва от меда, дето го слагам. Аз си имам много специални пчели и никой друг освен мене не им знае кошерите. Цели три кошера — и всичкият мед е за мене. Вие само седнете тук, госпожо Джеймс, аз ей сегичка ще ви нахраня.
Джеймс се събуди стреснат. Беше сънувал как целуваше една жена, която стенеше под устните му, шепнеше му колко прекрасен бил, какво удоволствие й доставял, колко много й харесвало, когато я докосвал и влизал в нея, а „той“ пък бил толкова голям и толкова… Джеймс разтърси глава. Типичен мъжки сън. Нищо друго, освен един проклет мъжки сън.
Нещо не беше наред. Беше си в своето легло, но не спеше от лявата страна. Лежеше отдясно. Никога досега не го беше правил, защото винаги сънуваше странни сънища, макар че последният му сън не беше никак лош. После си спомни, че беше поставил там Джеси да заспи жестоко пияна, убедена, че ще умре, а той беше легнал до нея. Възглавницата все още беше сплесната, чаршафите — намачкани. Тя бе излязла.
— Поне не умря — каза той гласно на празната стая, измъкна се от леглото и се напъха в своя халат.
Час по-късно я намери да реши Есмералда и да говори на Зигмунд така, сякаш го беше познавала цял живот. Тя не носеше бричове като старата Джеси, ами беше облечена в бледосиня рокля от памук — семпла и практична. Значи това беше новата Джеси, но в работно облекло.