Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Да искам да ти се кача ли? — Очите му се кръстосаха, като си я представи как се е привела гола напред и го гледа през рамото си, докато той се приближава зад нея, докосва я и я намества така, че да може да влезе в нея. Джеймс беше изкарал прекалено дълго време без сексуална партньорка. Ако някоя жена му кажеше, че трябва да й се качи, сигурно пак щеше да си представи същата последователност от конкретни действия.
— Може би — каза той накрая, след като отпи още малко от своето питие, — но засега още не. — Джеси беше права. Шампанското беше добра идея. Дори може би беше единственият начин да свършат с тази работа.
— Аз не съм Алиша. Съжалявам, че не попитах по-рано дукесата за нея. Тя каза, че е била красива — мъничка, русокоса и синеока. Ти си я обичал. Аз не съм нито едно от тези неща, а и ти не ме обичаш. Не мога да си представя какво ще излезе от нас?
— Ще се оправим някак — увери я той, като гледаше чашата й, докато тя я пресуши, след което й наля още шампанско. Бутилката вече беше празна, а Джеймс изобщо не се чувстваше дори леко замаян. Молеше се обаче тя да си е пийнала добре. Той каза: — Баджър трябваше да се сети, че двама младоженци имат нужда от повечко алкохол, отколкото обикновените хора. Трябваше да ни сложи още една бутилка.
Джеси се разрови в кошницата.
— Сложил е — каза тя и извади още една бутилка, загъната в кърпа.
Джеймс отправи истинска благодарствена молитва към огромната кухня на „Чейс парк“.
— Чудесен е този Баджър. Хайде тогава да се нафиркаме на тази прекрасна полянка. Времето е топло. Когато си прекалено пияна, за да разбираш какво правя, ще ти вдигна полата, ще си разкопчая бричовете и ще ти отнема девствеността. После всичко ще приключи и ние можем да продължим до „Кандълторп“, за да си поспим добре през нощта. Утре всичко ще бъде забравено и ние двамата заедно ще чистим торта от оборите. Сигурно ще се чувстваме толкова спокойно един до друг, че дори ще си подсвиркваме, а може даже да запеем и някоя от песничките на дукесата. Какво ще кажеш за това, Джеси?
Тя мълчеше. Той се беше надявал поне да му се усмихне — една малка усмивчица щеше да го успокои, но тя не си направи труда да го направи. Джеси безуспешно се опитваше да махне корковата тапа на другата бутилка шампанско. Накрая се опита с устата си.
Джеймс се облегна на лакти и щастливо се разсмя — слънцето огря лицето му, а ароматът на цветята изпълни ноздрите му. Тя си беше старата Джеси: хлапачката, която дъвчеше сламки, облизваше остатъците от захаросани бадеми по пръстите си, отваряше бутилки с уста… Просто нямаше разлика между тези неща. Когато чу как тапата гръмна, той само вдигна чашата си и я бутна към нея.
След четвъртата чаша шампанско Джеси започна да се кикоти, слава на милостивия Бог. Тя махна с ръка да пропъди една пчела.
— Внимателно, Джеси, за малко щеше да събориш остатъка от ценната ни бутилка.
Тя със замах пъхна бутилката между краката си:
— Ето, сега е на сигурно място.
Той започваше да осъзнава, че трябваше да действа преди да стане толкова пиян, че да може само да се оригва.
— Дали според тебе вече си достатъчно оглупяла, за да легнеш и аз да те целуна?
Тя се втренчи в него. Изглеждаше притеснена, напрегната и по-уплашена дори от грешник в пълна стая със свещеници.
— Да — отвърна тя, — нека се целунем.
— Остави бутилката ей там. Точно така. А сега просто се отпусни.
— Само още една малка чашка, Джеймс — каза тя, наля си и я обърна наведнъж, а после му се усмихна с глупавата усмивка на момиче, което, ако беше трезво, сигурно щеше да си загуби ума от страх. Легна по гръб, изпъна се и постави ръце на гърдите си така, сякаш беше умряла. Прииска му се да откъсне едно нежно цветенце и да го постави между пръстите й.
Той се приведе над нея, целуна я по затворените устни и се усмихна, молейки я:
— Отвори я, само мъничко. Представи си, че аз съм малко, но сочно парче от нещо вкусно за ядене, да речем парченце от гарнирания език на Баджър.
Джеси разтвори устата си под неговата и нещо сякаш прободе Джеймс до дъното на душата му. Тя имаше вкус на шампанско — това го беше очаквал, — но имаше вкус и на нещо сладко, странно и екзотично, от което му се прииска да усеща още, и още… Тя определено нямаше вкус на хлапачка. Той се опита да си държи ръцете само върху нейните, опита се да не пъха повече език в устата й, опита се да се сдържи. Страхуваше се, че ако я целуне още веднъж, тогава вече наистина всичко ще започне. Точно тогава ти отново се превърна в четиринадесетгодишната хлапачка.