Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Този път той се усмихна:
— Ще разбереш от кой път, когато му дойде времето, Джеси. Ако ти потрябваме за нещо, само ни изпрати съобщение. Ще дойдем при теб по възможно най-бързия начин. Обещаваш ли?
— Обещавам — каза тя, надигна се на пръсти и сърдечно го целуна по бузата. — Миришеш хубаво, Спиърс. Да не използваш някой от кремовете на Маги?
Баджър избухна в смях. Маги се изкиска. Сампсън се изкикоти. Спиърс не реагира. Булката и младоженецът се разсмяха и им помахаха с ръце, докато редом един до друг се отдалечаваха надолу по красивата алея на „Чейс парк“, оградена с дървета — Джеймс, яхнал Бертрам, сив жребец с бял нос от расовите коне на Крофт, а Джеси, възседнала Есмералда, червеникавокафява кобила от расовите коне на Родърмир.
Следобедът беше топъл, слънцето грееше ярко над главите им, а небето беше осеяно с бели облаци. След около петнадесет минути Джеси каза:
— Джеймс, може ли да отворим шампанското сега?
Той я погледна. Тя не беше казала и дума, откакто бяха напуснали „Чейс парк“. Яздеше Есмералда с някаква целенасочена напрегнатост — той знаеше това, защото я беше виждал такава по време на състезание, но защо тази напрегнатост сега? Бузите й бяха зачервени от язденето, косата й се вееше на дълги свободни кичури изпод тази толкова провокираща шапка за езда на главата й, с това перо, което се завиваше около лицето и галеше брадичката й.
Той посочи вляво от пътя, към една кленова горичка:
— Точно зад тези дървета има малка полянка.
Джеси го последва през кленовата горичка по тясна пътечка, която внезапно ги изведе на малка, кръгла полянка, пълна с буйно разцъфнали ружи, с диви теменужки и перуники. Джеймс обиколи наоколо, докато намери една покрита с мъх скала, достатъчно плоска и достатъчно широка и за двамата, после се поклони на Джеси с превзет жест и каза:
— Не бих искал да мачкам цветята. Но мъхът е нещо съвсем друго.
Те разстлаха една покривка помежду си и извадиха подаръка на Баджър. Джеймс гръмна шампанското, измъкна две чаши от кошницата на Баджър и започна да налива. Той се засмя, когато сипа прекалено много в чашата на младоженката и веднага побърза да отпие, за да не се разсипе нито капка.
— Ето, Джеси.
После наля една чаша на себе си и я чукна в нейната.
— Защо изведнъж ти се допи шампанско?
— Помислих си, че ако изпия цялата бутилка, тогава за тебе ще е лесно набързо да приключиш с всичко.
— С какво да приключа набързо?
— Не се прави, че не знаеш. — Тя гаврътна цялата чаша и протегна ръка за още.
— О, значи искаш да се докараш до пълно вцепенение. И докато си в това състояние, аз ще правя неприлични неща с тебе, след което работата ще бъде свършена и ти няма да има за какво да се притесняваш повече.
— Точно така, макар че аз бих се изразила малко по-деликатно.
— Аз съм мъж. Рядко съм деликатен. Я ми кажи сега, защо се притесняваш от това, че ще правиш секс с мен? Ти ме познаваш от цяла вечност. Наясно си с всичките ми навици — е, поне с повечето от тях. Все още не знаеш дали хъркам или не.
Тя изобщо не вдигна очи към него. Разглеждаше купчината напръстничета точно до левия си ботуш. Изпи на един дъх още една чаша шампанско. Той учтиво й наля още половин чаша, когато тя му я бутна под носа, без да сваля очи от цветята.
— Що се отнася до напръстничетата, не са никак лоши — каза Джеймс, докато я наблюдаваше как изпразни и тази половин чаша, след което пак му бутна чашата под носа.
— Не са — каза Джеси и си помисли, че напръстничетата изглеждаха чудесни така, като ту изчезваха, ту се появяваха пред погледа й.
Той си даваше сметка, че дори за него беше достатъчно трудно. Беше осъзнал проблемите още преди да й направи предложение за женитба. Винаги беше гледал на нея като на хлапачка, като на по-малка сестра, която го дразнеше и предизвикваше до такава стенен, че му е идвало да й насини задника от бой. А ето че сега беше негова съпруга и за него беше съвсем очевидно, че тя е наплашена като Соубър Джон по време на балтиморска буря. Дали и тя гледаше на него като на по-голям брат? Като на човек, срещу когото се състезава?
В момента той просто не можеше да си представи как щеше да подходи към нея, за да правят любов. Да прави любов с Джеси хлапачката? Това направо го сащисваше.
Той си пое дълбоко въздух и се обърна към нея с умолителен глас:
— Джеси, познавам те от толкова отдавна. И все още познавам старата Джеси повече, отколкото новата. Но никога не съм мислил, че можеш да бъдеш страхливка. Какъв е проблемът?
— Никога не си ме познавал и като омъжена, нали. Ето, това е проблемът. Ти и аз, ние двамата сме женени само защото… — Тя замълча за миг и сви рамене. — Няма смисъл пак да си повтаряме ужасната поредица от събития. Те са еднакво болезнени и за теб, и за мен. Наистина ли искаш да ми се качиш, Джеймс?