Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Той се пъхна между краката й, наведе се над нея и продължи да я целува. Тя веднага обви ръце около врата му и го притисна още по-силно към себе си.
— Нека да те смъкна още съвсем малко — каза той между две влажни, жадни целувки, сграбчи бедрата й в ръце и я измъкна почти наполовина извън масата.
— Господи, Джеймс, вече започва да става много странно. Чувствам се като…
Тя не успя да довърши. Той се притисна в нея и тя блъсна ръцете си в масата от двете страни на тялото си така, сякаш току-що я беше застрелял и убил.
— Това съм просто аз, Джеси. Не, не се опитвай да се изплъзнеш от мен. Опитай се да свикнеш с усещането за мен. Стой спокойно. — Той се притисна още по-навътре. Затвори очи и впи пръсти в бедрата й, като леко я повдигаше. Усещаше топлината й. Пръстите му помръдваха и потреперваха. Искаше му се да я докосва, да я гали.
— Това ли си правил вчера?
— Не, не съм правил това. Вчера ние обядвахме на скала, не на маса. Не си го спомням дори това вчера. — Той изстена, когато тя леко се приповдигна към него. — Обвий краката си около кръста ми, Джеси. Не, не ме гледай така, сякаш съм се побъркал. Просто ми се довери. Точно така, сключи глезените си зад гърба ми. Много добре. — Тогава той се наведе над нея и пак започна да я целува. Славеше Бога, че прекрасната й рокля се закопчаваше отпред. Продължи да я целува, докато разкопчаваше всяко едно от онези проклети малки копченца. По дяволите, сигурно бяха поне двеста на брой. Накрая загуби търпение и разкъса последните няколко наведнъж. Надвеси се малко по-нагоре над нея и разтвори деколтето й. „Маги и този път е улучила“, помисли си той, като усети необикновена възбуда от вида на долната й сатенена риза с прасковен цвят, по която се виждаха най-кокетните и най-мънички дантелени отрязъци на този свят. Не че дантелата покриваше нещо, тя просто очертаваше нейните гърди, гърдите на новата Джеси, не на старата.
Ръката му потрепна възбудено над нея. Гърдите й се надигаха и отпускаха. Изглеждаха така изящни и бели, както захарната глазура върху сватбената торта, която Баджър беше пекъл и украсявал почти до зазоряване в нощта преди сватбата им. Той лекичко докосна с пръсти лявата й гърда. Затвори очи и остави пръстите му да се плъзгат по плътта й, топлата й плът, топлата плът на Джеси. Не беше изглеждала винаги така — толкова бяла и сочна, и нежна, както се повдигаше към него и го гледаше вторачено, сякаш беше Бог от някой древен и увлекателен мит, който е дошъл на земята, за да я вземе. Внезапно в съзнанието му изникна нейният образ такъв, какъвто беше през една нощ преди много време, когато той беше отишъл с бутилка портвайн в таванската стая на баща й, за да го поздрави за победата в същия ден. Тогава тя седеше с кръстосани крака на един разнебитен стол до бюрото на баща си, облечена в най-опърпаната стара риза, която беше виждал, без обувки, само по дебели черни чорапи. Косата й беше издърпана небрежно назад в груба плитка. Тогава тя му беше заявила с подигравателен, злонамерен хлапашки тон:
— Татко каза, че мога да остана малко, за да поздравя победения. Днес наистина здравата те тупах, Джеймс. Ти загуби цялата си концентрация при втората обиколка, а и насмалко не падна от гърба на горкия си кон, когато оня жокей се опита да те изрита. Аз се смях, толкова се смях и накрая, естествено, победих. — После тя се изправи, като не преставаше да му се хили. — Ще продължавам да те бия, Джеймс. Такава е съдбата ти.
И тя бавно излезе от стаята, като безочлив хулиган. Баща й пък щеше да се пръсне от смях заради това, което беше казала, а Джеймс само стоеше и вътрешно изгаряше от желание да я завърже с едно здраво въже и да я хвърли в река Патапско.
Пръстите му престанаха да галят нейната толкова бяла плът.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Джеймс? Какво има? Да не би да те притискам прекалено силно с краката си?
— О, не.
Тя пристегна още повече глезените си.
— Не, не чак толкова, Джеси. Така е малко прекалено, всъщност, но иначе не ги отпускай.
Той усети как петите й притиснаха гърба му и го бутнаха още по-навътре към нея. Докосна леко с върха на пръстите си тази невероятна сатенена дантела. Тя беше мека и нежна почти като кожата й.
— Никога не си ме докосвал там. Приятно е. Харесва ли ти долната ми риза?
— Не е много в твой стил — отвърна той. Гледаше вторачено кафявите си, мазолести пръсти, които отново галеха нежно гърдите й.
— Може би сега, когато съм по-различна, вече е в мой стил.
— Или навярно това просто е Маги, която се опитва да те оформи по свой образ.
— Нейният образ е толкова хубав, че човек не би имал нищо против да стане като нея. Долната ми риза е сватбеният ми подарък от нея.