Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— А, това ли било? — Той съсредоточено взе да разглежда нокътя на палеца си. Имаше някакъв дебел мазол точно на пръста. Накрая вдигна глава и я погледна. В този момент тя много приличаше на новата Джеси и той усети прилив на силна страст. Когато обаче сутринта се беше върнала от езда, тя си беше хлапачката — косата, й се вееше на сплъстени кичури около лицето, шапката й за езда беше привързана за седлото, а тя самата не се кипреше върху елегантно дамско седло, ами беше яхнала по мъжки Есмералда. Говореше и се смееше едновременно, разказваше му за всичко, което беше видяла, за всяко умно нещо, което беше направи ла Есмералда… И докато се опитваше да се ориентира в този миш-маш от звуци, той съвсем сериозно си беше помислил, че ще му бъде невъзможно да се люби с момичето, което беше приемал като своя по-малка сестра вече толкова години. Но сега тя беше мълчалива като дукесата и имаше елегантен вид. Той не си спомняше някога да е изглеждала елегантно, преди да беше дошла в Англия. Прииска му се да свали от нея тази рокля.
— Всичко е наред, Джеймс — каза тя много тихичко. — Разбирам те. Ти си прекалено възпитан и мил, за да ми кажеш, че предпочиташ да стоя настрана от теб. — Тя внимателно сгъна своята салфетка и я притисна върху покривката до чинията си. После се изправи. — Отивам да прегледаме сметките за домакинството с госпожа Катсдор. Моля те, кажи на Зигмунд, че ще дойда да му помогна за конете малко по-късно.
Тя беше вече почти до вратата, когато чу гласа му точно зад гърба си:
— Не си тръгвай, Джеси.
Тя усети ръцете му върху раменете си, почувства топлината му, силата му. Отвори уста, за да каже нещо, но я затвори, защото усети, че той вече не просто държеше ръцете си върху раменете й. Пръстите му леко се впиваха в плътта й, нежно я масажираха и я караха да чувства нещо наистина много приятно.
— Обърни се.
Тя го послуша, като се чудеше какво ще направи той сега.
— Погледни ме.
Тя го погледна, а на лицето й открито беше изписано цялото любопитство, което усещаше в момента. Устните й леко се разтвориха. Той се приведе и я целуна — истинска, дълга целувка, защото сега пред него стоеше новата Джеси, а нея той изобщо не помнеше като сестра или хлапачка, или като постоянен дразнител в живота си.
„Всъщност, мислеше той, докато облизваше долната й устна, тя е моя съпруга. И това май е най-странното от всичко. А пък тя е убедена, че вече е приключила с консумацията на нашия брак. Докато е била в пиянско вцепенение.“ Насмалко не се разсмя на глас, но успя да се сдържи.
Тя вдигна ръце и ги допря до гърдите му. Усети как сърцето му биеше силно и бързо под дланите й, усети натиска на устните му. Просто беше прекрасно, тази негова уста… Усети и вкуса на компота от цариградско грозде, който бяха яли заедно. Никога не си беше представяла подобно нещо. Беше мечтала за това, беше се чудила какво ли ще изпита, ако Джеймс притисне устни към нейните, но да усеща езика му, да усеща как цялото му тяло се притиска към нея, това направо я побърка.
Тя се изправи на пръсти, сграбчи го и го притисна още по-силно към себе си. Той се засмя под устните й:
— Спокойно, спокойно, имаме предостатъчно време.
— Нямаме!
— Може би си права.
Той протегна ръка и затвори вратата на трапезарията зад себе си, а после превъртя ключа в ключалката. Обгърна Джеси с ръце през гърба и я завъртя, докато успя да види масата.
Прекрасна бяла ленена покривка. Можеше да бутне встрани всички съдове. Той я вдигна, без нито за миг да я отпуска, нито да спира да я целува, и я занесе до масата. Постави я внимателно по гръб, краката й увиснаха от едната страна, а стъпалата й се отпуснаха върху седалката на нейния стол. Той леко се притисна отгоре върху нея и бързо отмести встрани една чиния със сьомга.
Тя продължаваше да го зяпа ококорено — изглеждаше смаяна и заинтригувана, а онова любопитство все още светеше в очите й:
— Джеймс, какво ще правим?
— Ще бъдем хора, не коне.
Този път в очите й се промъкна тревога.
— Аз лежа на масата, Джеймс. До десния ми лакът има купичка със зеленчукова супа.
Той помръдна купичката и една чиния с хлебчета, която също беше прекалено близо.
— Така е по-добре. Хайде, сега ми позволи да преместя този стол. Просто остави краката ти засега да висят отпуснати. Точно така.