Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Добре се е справила. Хайде, Джеси, стига си дрънкала. Не знаеш ли какво правя? Как можеш да говориш празни приказки, когато те галя по гърдите?
Тя обърна лице настрани и погледът й се изравни с една малка чиния, пълна с телешки мозък. Докато гледаше този мозък, толкова мек и потънал в масло, тя спонтанно изрече:
— Страх ме е.
— Значи тебе те е страх, а аз пък си мисля, че ще извърша кръвосмешение, като се любя с теб. Ама че сме комбинация. Проклятие!
— „Кръвосмешение“. Какво искаш да кажеш с това?
— Шест години, Джеси, шест години ти си ми била като по-малка сестра. Дразнила си ме безкрайно. Безброй пъти съм се настройвал срещу тебе. Помниш ли как ти чорлех косата или ти дърпах плитката? В такива моменти, разбира се, ми се е искало да те напердаша, но това не ми беше позволено, за съжаление. Дори когато се просна върху мен в градината на Бланчард, не те възприех като жена. Ти си беше просто Джеси, хлапачката в бричове, която беше винаги на пътя ми.
— Аз не съм твоя проклета сестра, Джеймс! Вчера дори не се сещаше за тази работа с кръвосмешението, нали?
— Не, не се сещах, но днес е различно. — Той отново я целуна силно и каза в устните й: — Вчера ти беше пийнала, кикотеше се и тези твои сладки висулки направо ме влудяваха.
— Значи за теб трябва да съм мъртво пияна, за да ме приемеш като твоя съпруга, не като сестра?
— Не е така. По дяволите, Джеси, ако искаш да знаеш, вчера не съм правил абсолютно нищо с тебе! Да не си мислиш, че един мъж може да има желание за интимни отношения с жена, която е в безсъзнание? Ти дори изхърка на два пъти, докато те влачех към конете. Да не мислиш, че това е много стимулиращо за някакви любовни чувства?
— Значи не си правил абсолютно нищо? Не си? — Тя го блъсна в гърдите и той залитна назад, застанал между краката й — глезените й все още бяха сключени около кръста му и гърдите й все още бяха покрити.
Внезапно той разкъса долната й риза и я разтвори широко настрани. Тя ахна, опита се да скрие гърдите си, но той я сграбчи за ръцете и ги вдигна над главата й. Наведе се и започна да я целува, после смъкна ръцете й и ги прилепи от двете страни на тялото й.
— Никога не съм предполагал, че можеш да изглеждаш толкова хубаво, Джеси, или може би това е нещо, което си добила след пристигането си в Англия?
„Не просто хубави гърди — мислеше той и не можеше да отклони поглед от тях. — Прекрасни гърди. По-бели дори от краве мляко, а зърната им — толкова меки, с такъв топъл розов цвят…“ Искаше му се да я гали, да я целува, но се въздържаше.
— Само втривах крема на Маги по цялото си тяло след къпане, нищо повече.
— Вълшебен крем. Невероятно. Ти, ти нямаш никакви лунички нито по раменете, нито по гърдите.
— Като се изключи само линията през носа ми.
— Кожата ти е толкова бяла…
В гласа му се усещаше болезнено желание, но Джеси беше упорита, беше на ръба на побесняването:
— Наистина ли не си ми правил нищо вчера?
— Абсолютно нищо.
— Не си ми свалял дрехите, когато дойдохме тук?
— Не, госпожа Катсдор се погрижи за това.
— Значи сега за първи път ме виждаш гола?
— Да.
Той отпусна едната й ръка, защото просто не можеше да не погали гърдата й. В мига, в който се почувства свободна, тя сви дланта си в юмрук и го фрасна в челюстта така силно, че главата му отскочи назад. Изливайки поток от ругатни, той сграбчи отново ръката й.
Тя се опита да се измъкне изпод него, но той беше тежък и я притискаше здраво. Отпусна се на покривката задъхано и се развика:
— Копеле такова! Излъгал си ме, значи! Накарал си ме да си помисля, че всичко е приключено, за да не се притеснявам повече за това. И ето ме сега тук, все още девица в пълния смисъл на думата, а ти стоиш заврян между краката ми, разкъсал красивата риза, която Маги ми подари, и зяпаш право в гърдите ми. И всичко това — за първи път, не за втори, за да не бъда чак толкова притеснена. Мразя те, Джеймс! Дяволите да те вземат, пусни ме!
— Не — каза той, наведе се и целуна лявата й гърда. — Не, ти не си малката ми проклета сестричка, не и с такива гърди като тези. — Той се нахвърли върху нея и тя взе да се съпротивлява, за да се измъкне. Отпусна глезените си и краката й се свлякоха надолу през ръба на масата. Тя се плъзгаше надолу, така плътно притисната към него, че той си помисли, че ще умре, ако не влезе в нея още този миг.
Беше прекалено неустоима гледка за един мъж. Той не можа да се сдържи и целуна и другата й гърда. После леко се отдръпна назад, вдигна роклята и фустата й и се втренчи в нейните дълги крака, които сега бяха покрити с тънки памучни чорапи, прихванати в средата на бедрото с жартиери от сатен с прасковен цвят. Жартиерите бяха в тон с долната й риза? Той потрепери, не можейки да откъсне очи от нея.