Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Кайку потръпна при непоколебимостта, която струеше от гласа й. Богове, обещанието за действия след толкова дълъг период на спотайване, отстъпления и празни приказки я изпълваше с вътрешен подем.
— И как смяташ да се подсигурите, така че да не ви… попречат както преди? — попита Мишани.
Кайлин й отвърна със съвсем спокоен тон:
— Аленият орден успя да реконструира мрежата, която открихме между вещерските камъни, и направихме някои важни заключения. Няма камък, който да не може да бъде пожертван, ала има един, чието разрушаване би причинило сериозни щети на цялата система — да го наречем ядрото на мрежата. Както Възлите са като своеобразни котви за зверовете, които контролират, така и този камък е като котва за всички останали. Вещерите разполагаха с предостатъчно време покрай проточилата се битка за Утракса, за да подготвят експлозивите си. Според мен обаче едва ли биха посмели да унищожат ядрото на мрежата си — най-голямото средоточие на сила в системата им. Успеем ли да ги изненадаме, те може и да нямат време да го унищожат. А доберем ли се веднъж до него, той ще ни послужи като карта за местонахождението на останалите вещерски камъни и така ще можем да ги заличим всичките наведнъж.
Кожата на Кайку настръхна при тази мисъл. Имаше ли някаква възможност, дори съвсем миниатюрна, да сложат край на това? Тя не бе присъствала на битката за Утракса — Кайлин я беше възпряла да вземе участие, — но бе чула за ужасите, с които посестримите й се бяха сблъскали. Можеше ли това, за което говореше Кайлин, да бъде сторено? Да се плъзнат по вените на кръвоносната система на вещерите, разпространявайки се като вирус?
— Знаете ли със сигурност това, или просто предполагате? — попита Хикен. Той беше докачлив мъж на средна възраст с прорязано от дълбоки бръчки лице и преждевременно посивяла коса, а агресивният му маниер на говорене създаваше впечатлението, че непрекъснато търси конфликти.
— Предполагаме — призна Кайлин, разпервайки безпомощно ръце. — Но предположенията ни се основават на прецизни проучвания. Виждали сме как функционират тези камъни. Това не е някаква налудничава теория, нито пък смятаме да се хвърлим сляпо и безразсъдно в осъществяването й. Когато настане времето да действаме, това ще бъде вторият ни опит и няма да повторим грешките си от първия.
— Къде се намира този… камък-ядро? — попита Тсата.
— Това е първият вещерски камък, който са пробудили — отвърна му Кайлин. — Този, от който е започнало всичко. Той лежи под планинския манастир Адерач.
Хикен се изсмя подигравателно.
— И как предлагате да стигнем до Адерач? Дори и да не е разположен прекалено навътре в планините, това със сигурност е най-охраняваният бастион на Чаросплетниците.
— Това също е предположение — отбеляза Фаека. — Нямаме никаква представа какво ни очаква в Адерач. Никой никога не е стъпвал там. Трябва да напомня на съвета, че на няколко пъти сме откривали, че вещерите разчитат повече на щитовете си за заблуда на сетивата, а не на стражи от плът и кръв.
— Но това е било в дните преди да узнаят за Аления орден — рече Мишани.
— Може да си мислят, че са достатъчно защитени от планините — възрази Фаека. — Възможно е да не са в състояние да транспортират дотам достатъчно провизии, за да изхранват армия. Кой би могъл да каже как разсъждават вещерите?
— Има много пътища към Адерач — рече Кайлин, — но нито един от тях не е лесен.
— И ти си мислиш, че Чаросплетниците няма да забележат една армия, която настъпва към най-важния им манастир? — извика Хикен. — Как точно смяташ да го направиш?